Почти 130 убити и над 350 ранени след осем отделни самоубийствени взрива и престрелки. Атентатите хвърлиха Париж, Франция, Европа, а и целия свят в шок.
Това е най-смъртоносният атентат в Европа от атентатите в мадридското метро през 2004 година.
Събитията породиха съмнения за нивото на сигурност в западните страни и дали ще можем да се справим с подобни масови едновременни терористични атаки.
Френският президент Франсоа Оланд каза, че това е „акт на война” от страна на Ислямска държава (ИД).
Защо се случи в Париж?
Париж е в полезрението на терористите още от януари, когато бяха нападнати френското сатирично списание „Шарли Ебдо”, супермаркет и полицейски патрул. При атаките бяха убити общо 17 души.
Амеди Кулибали, който уби четирима заложници в супермаркета преди да бъде застрелян от полицията, твърдеше, че действа в името на ИД.
От няколко години насам, някои квартали на Париж се ползват като място, където ИД търси последователи. Джихадът е изкушил над 500 френски мюсюлмани да се включат на страната на Сирия и Ирак – най-голямата бройка от всички Западни страни, според специалисти.
Френски самолети на няколко пъти бомбардираха бази на ИД в Сирия и Ирак като част от атаката срещу групата, водена от САЩ.
Какво означава изборът на целите?
Целта бе да бъдат убити колкото се може повече души. „Стад дьо Франс”, където се играеше двубоят Франция-Германия, наблюдаван от почти 80 000 души, включително и от президента Оланд, бе очевидна цел. Необичайното бяха трите отделни едновременни бомбени атаки около стадиона, отнели живота на трима души.
Атаката в концертната зала „Батаклан” бе планувана по същия начин. Целта бяха млади френски граждани, излезли да се забавляват в петък вечер. По време на концерта бяха убити 89 души.
Някои френски коментатори сравниха действията в концертната зала със заложническата криза в московския театър от 2002-ра, когато бяха убити 130 заложници и 40 атентатори.
Френският журналист Анес Порие сподели пред Би Би Си, че атаките от 13 ноември са целели „модерните, работнически квартали, а не туристическите забележителности” в Париж.
ИД, която пое отговорност за нападенията, каза в изявлението си, че Париж е „столица на разврата и перверзията”, наричайки музикалните фенове, отишли на концерта, „неверници”.
„Това бе очевиден нарочен избор на местата, където хората разпускат”, каза Шашанк Джоши, експерт по сигурността към London’s Royal United Services Institute.
Прилича ли тази атака на други?
Според Джоши, най-близката по прилика подобна атака е в Мумбай от 2008 година, организирана от ислямисти от Пакистан, когато също имаше няколко едновременни престрелки и взрива.
В Европа, атаките в Париж приличат на терористичните актове в Мадрид (2004 г.) и Лондон (2005 г.).
Атаките от януари тази година в Париж, Брюксел през 2014-а и стрелбата в Тулуза от 2012-а имаха конкретни цели. Сега терористите не са имали една зададена цел, „сигнализирайки, че могат да ударят навсякъде и по всяко време, което не може да предотвратим”, както казва Питър ван Остайен – белгийски експерт по ислямистките групировки.
Това бе много добре организирана и координирана атака, която най-вероятно е подготвяна с месеци, каза още Остайен пред Би Би Си.
Подобни самоубийствени атентати, при които нападателите изстрелват всичките си куршуми, след което се самовзривяват, са познати в Сирия и Ирак, но никога във Франция.
Според Джоши, атентаторите не са някакви специалисти. „Да, те са имали някаква подготовка, но в никакъв случай не са някакви специалисти в стрелбата с оръжие. Минали са някакво обучение, но то е било основно”.
Беше ли това провал на специалните служби във Франция?
Нито Джоши, нито Ван Остайен смятат така.
„Все още е много рано да кажем дали е имало възможност да бъде избегнато това. Франция е направила, каквото е могла”, споделя Ван Остайен.
„Не можеш да опазиш всички цели. Ключовото след това е комуникацията между държавните институции, силен лидер и контролът над информацията, за да ограничиш възможно най-много паниката”, добавя Джоши.
Основният въпрос вече е дали ИД са организирали атаката си отвън, или вече имат свои организации от ислямисти във Франция.