Актьорът Христо Терзиев – към сърцето и обратно

Бил е рокер, обирджия гей, пънкар тревоман, агент от „Вътрешна сигурност”, румънец-фотограф и евреин, който живее в Австро-Угария… и какво ли още не. Рецептата за всичките му превъплъщения е една – собствената му емоционалност.

Познат от малкия екран в редица телевизионни предaвания – от „Яко” до „Секс Игри-Ах”, Христо Терзиев е един от най-обещаващите млади актьори на сцената на Народния театър. Дипломното му представление „Мостът”, режисирано от професор Стефан Данаилов, и с участието на преподавателя в НАТФИЗ Сава Драгунчев, беше искано от Сатиричния театър и Театър зад канала но в крайна сметка надпреварата спечели … Народния.

В „Мостът” Христо Терзиев е отчаяно влюбен самоубиец. А за ролята Ицето, както го наричат приятелите му, черпи от собствения си опит. „Докарвал съм се до такива състояния“, разказва с характерния си полусмях-полуговор актьора. „Пунтирал съм опити да си отнема живота, само и само да спечеля момичето, което искам. Разбира се, в повечето случаи се докарвам до комични ситуации, като в един от опитите си мислех повече за това да не си набода краката, отколкото дали ще си потроша я става, я глава”.

Ако трябва да го сравняват с някой от големите любовници, предпочита да е с Казанова, защото е креативен, авантюрист и уважава жените. Нотките в гласа му обаче повече напомнят на Ромео с всичкия драматизъм на шекспировия образ. От Христо Терзиев научваме нещо интересно. „Не вярвам в платоническата любов, не си представям съществуването й. Но влюбването при мъжете по-скоро идва с времето”.

Разсейвайки всякакви съмнения, че разговорът умишлено се усуква все около пустата му любов, актьорът бърза да подчертае, че не е влюбен и не иска да се влюбва.

Даже е убеден, че си е самодостатъчен.

„Сега съм се отдал на работата и сина ми Орлин, макар да има разни девойки, които някак нахлуват в пространството ми”, обяснява с чувство за хумор актьорът. В момента съзнанието и времето му са погълнати от репетициите по новото представление – „Взлом”, чиято премиера ще бъде насрочена за края на април. Постановката е българска, а авторът е „разгадаващият женската душа“ Гаро Мурадян. Режисьор е Петьо Върбанов, чиято постановка „Изгубени германци или лов на пеперуди“ се играе на Бродуей от 21 март 2014 г . Във „Взлом“ Христо Терзиев си партнира с модела и актриса Маринела Ангелова.

„Между тях двамата има кратък сблъсък, а отношенията им са комедийно-истерични. Зад привидното прозира дълбоката болка на двама души, опустошени и ограбени от съвремието. Ролята, която играя е доста по различна от повечето, с които съм се сблъсквал, защото героя ми е поставен в екстремна ситуация – от самото начало напрежението е високо, а изходът-неясен. Героят ми Светлин е смешен, абсурден и на пръв поглед нелогичен. Образът на Маринела също е сложен, защото зад повърхностното впечатление за нея – на красива блондинка с точен мерник, се крие една по страшна тайна”, повдига кулисите Ицето.

„Млади хора да се продават на парче или на цяло, лошите хора се съюзиха, а добрите не можаха и този престъпен, социален експеримент го нарекоха преход!!!“, човърка любопитството с цитат младият актьор и отбелязва, че постановката със сигурност ще прикове вниманието на публиката още в първите минути.

„Нещо се взривява. Нещо остава от героите ми в мен. Много ме променят. Те са един малък свят, една малка планета и докато разучавам образа, докато го играя, съм длъжен да вляза в мислите на човека, да превърна текста в нещо живо, играещо на сцената. Техният светоглед остава в мен. Плаши ме само това, че имам и лоши герои”, разкрива за своето омагьосване Христо Терзиев. Затова и единственото му вечно влюбване остава театърът. Избира го пред сериалите и филмите, които снима. Дори пред рекламите, които по-скоро дамгосват личността на актьора и той става прекалено разпознаваем, подчертава той.

„Когато съм с разбито сърце – репетирам. Когато имам любовни драми, единствено работата ме кара да забравям всичко и ме дърпа нагоре. Много съм влюбен в професията и в репетициите”, разкрива още актьорът. Признава, че не ламти за големи успехи. „По-скоро съм отдаден и подреден, ако се хвана с нещо. Амбициозен съм да създам плътен образ, да се получи добро представление. Не ми е цел да съм звезда на всяка цена, но пък съм суетен. Всички актьори сме суетни и в гримьорните си попипваме прическите през три минути. Обичам да си купувам дрешки и да изглеждам добре. Но не мога да го приема за лошо качество. Човек е длъжен да има по някакъв начин отношение към себе си”, разказва Христо Терзиев.

Казва, че си вярва много, но пък вярва в късмета си. Освен в този от новогодишната баница, когато отново му се паднало „Любов”.

„Бях малко разочарован от този късмет, но пък аз си страдам перманентно от разбито сърце. За щастие не пиша любовни стихотворения, само палава лирика”, шегува се отново той. „Страдам, че някак си всяка разбита връзка е една пропусната възможност. Ако тя е приключила, не може да се каже, че времето е било изхабено, но е тъжно, че няма да вървиш лапа в лапа с някой. Всеки път, когато се разделям, страдам от тази неосъществена възможност да имам такъв вид близък човек. Но пък това компенсират моите близки приятели и стабилното ми здраво семейство, което ме подкрепя”, позитивно заключва младият актьор. За себе си твърди, че влиза гол в горяща къща за приятелите си, вярва безкрайно в интуицията си и не му пука от завистта и конкуренцията. „Във всяка професия ги има. Ние сме малко общество с ограничен ресурс, роли и филми и е нормално да има състезание. Запазвам се от тези настроения с добри приятели. С тях се капсулираме и пазим взаимно” .

Като повечето актьори и Терзиев залага много на четенето – от Хемингуей и Стайнбек до Тери Пратчет, от американския реализъм до фантастиката. Покрай сина си напоследък се е отдал и на детската литература. „Тя запазва ценностите и връща вярата в доброто. А и е един вид терапия. Аз например се лекувам с нея от стреса и невротизма си”, смее се на глас актьорът и пояснява, че освен от гаджетата и водката, се е отказал и от суеверията.

„Бях прекалил и бях достигнал до невротично състояние и установих, че съм зле в това отношение. Преди ходех с различни чорапи. Като кръстосаш крака малко се излагаш. Освен това само мислех с кой крак първо да стъпя, като излизам от нас, че да ми върви, поливах си вода и плюех три пъти през рамо. Бях психясал. Убедих се, че когато черна котка ми мине път, тя просто си отива по нейна си работа и се излекувах от тази невроза”.

Освен да изиграе Ричард III на Уилям Шекспир и Стенли от „Трамвай Желание”, Ицето мечтае да обиколи света. Дразни се на дребнавите забележки и смята, че хората критикуват само заради самата критика. Вярва, че е по-лесно да критикуваш, отколкото да харесваш и че ако погледнеш в бездната е много възможно и тя да погледне в теб.

Повече за Христо Терзиев може да научите от галерията ни горе.