7 начина да преборим следваканционната депресия
Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува.
Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света.
В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.
Част от тях публикуваме в Chronicle.bg, преведени на български.
Върнах се от Виетнам преди повече от месец, а все още не мога и една статия да напиша за приключенията си там. Хора ме предупредиха за културния шок, който може да изпитам, като се озова толкова далеч от вкъщи.
Какъв шок?! Аз прегърнах различията, насладих се на всеки аспект от културата, влюбих се в шума и се почувстах у дома сред хората и техните традиции. Въпреки това, изобщо не очаквах да мина през тотален културен шок, когато се завърнах обратно. Знаех, че може да се случи, но някак не очаквах да се случи на мен.
След 30-часов полет, включващ престой от 15 часа в Доха, ние пристигнахме обратно в България късно вечерта и на следващия ден веднага се върнах на работа. Нямах време да се приспособя отново към ежедневието. Не говоря за разликата във времето, а за внезапното осъзнаване на това, колко тихи са улиците, колко намръщени са хората, колко всъщност организирано е всичко и съответно – колко скучно е да се завърнеш към реалността.
Желанието да зарежа всичко и да пътешествам ме стегна в своята прегръдка и отказа да ме пусне. Колкото повече не пишех, толкова повече не можех да намеря причини да започна да пиша отново. Започнах да се питам въпроси като: Какъв е смисълът да пиша всички тези неща? Защо да инвестирам време в това? Заслужава ли си? Отне ми много време да се осъзная и да си спомня, че това не е нещо, което правя, заради някакъв вид печалба, а е едно от тези мънички неща, които правя за самата себе си и за никой друг.
Спомних си, че ми харесва да го правя, заради минутките на усамотение. Възможността да правя нещо, без да има причина или цел. Да правя нещо, заради самото нещо, заради това, че е моето нещо.
Ето така открих и седемте начина как да се справиш със следваканционната депресия:
– НЕ мисли твърде много!
– Опитай се да се насладиш на своя живот. Ваканциите и пътуванията са прекрасни, но именно защото ни отделят от реалността. Ако се превърнат в ежедневие, най-вероятно ще спрат да ни дават същата тръпка, независимо какво казват онези, които пътуват непрекъснато. Все пак не всеки може да има професията „бродещ странник“.
– Организирай си малки приключения за през уикенда. Подобно малко бягство от рутината е от голямо значение за преоткриване на щастието. Дори да е за половин ден, опитай се да отидеш някъде, да видиш нещо ново. Помни, че приключения дебнат зад всеки ъгъл и не е нужно да си далеч, за да ги откриеш. За мен е станало задължително да си създавам подобни кратки почивки. Те ме запазват здравомислеща.
– Бъди импулсивен! Опитай се да планираш по-малко потенциалните бъдещи ваканции. Жаждата за пътуване може да те помете в дълбоката си тъмна дупка, а ако попаднеш там е трудно да се завърнеш. Вместо да планираш, грабни палатката петък вечер, отиди сред природата, запали малък огън (на безопасно място), наслади се на нощта и ще се почивстваш страхотно. Понякога дори само няколко часа са нужни, за да се почувстваме истински отпочинали.
– Опитай се да подредиш приоритетите си по важност. Запомни, че работиш, за да живееш, а не обратното.
– Прекарвай повече време в правене на това, което те прави щастлив, заобиколен от тези, които те карат да се усмихваш.
– Спомни си хубавите моменти от пътуванията си, но се опитай да не живееш в миналото и в непрестанни мисли за него.
