4 юли 1968 г. – когато американците мразеха собствения си празник
До 4 юли 1968 г. Америка е силно разклатена от редица събития: бруталната реалност на виетнамската офанзива Тет и клането в Ми Лай, Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди са убити, избухват безредици в цялата страна. Младите американци постепенно започват да отхвърлят традициите и авторитета. Въпреки напредъка, постигнат по-рано през десетилетието в Движението за граждански права, расови вълнения все още има из градовете. За много американци този 4 юли не е белязан от паради и патриотизъм, а по-скоро от всеобщия скептичен поглед върху действията на правителството, в държавата и в чужбина, да не говорим за традиционните американски ценности и чествания. Въздухът кипи от ескалиращо насилие, нетърпеливи протестиращи и нови социални движения.
Клането в Ми Лай
Когато лятото започва същата година, проучване на Gallup установява, че 36 % от американците вярват, че страната има „болно общество“. По-ранно проучване през пролетта установява, че те са силно разделени по въпроса за войната във Виетнам, която до края на 1967 г. кара 11 363 военнослужещи да загубят живота си. В това проучване 48 % смятат, че войната е грешка, а 40 % смятат, че не е. До края на лятото броят на инакомислещите се увеличи до 53%, докато 35% се придържат към убеждението, че войната е оправдана.
Заглавията на New York Times, документиращи събитията от 4 юли 1968 г., илюстрират поглед към един свят, разочарован от войната във Виетнам, политиката и състоянието на американското общество.
В Калифорния тълпа от 5000 души напълва Телеграф Авеню в Бъркли с безалкохолни напитки и сладолед в ръка. Раздават се цветя и децата си играят с пиратки, докато Младежкият социалистически алианс е домакин на мирен митинг и говори за войната във Виетнам и новото френско правителство.
Ню Йорк е сравнително тих, тъй като много нюйоркчани прекарват ваканцията си другаде. Освен малките чествания, Ню Йорк няма официално градско тържество, което оставя улиците „пусти“. Дори плажът е мрачен като „слънцето излиза от облаците само от време на време и с нежелание“.
Във Вашингтон 150 протестиращи идват в столицата, за да „драматизират тежкото положение на бедните“ и да продължат мисията, заложена в кампанията на бедните хора – шестседмична политическа демонстрация в Националния мол, организирана, за да мотивира решаването на проблемите със заетостта и жилищата на многобройните обеднели в Америка. Протестният лагер на кампанията „Градът на възкресението“ е демонтиран за малко повече от седмица, но демонстрантите не са приключили. 23 от тях пробиват полицейската линия, която блокира демонстрациите, но са арестувани. По-късно, срещу Белия дом, 35 протестиращи квакери тихо демонстрират в знак на солидарност с кампанията.
В Сан Антонио, Тексас, президентът Линдън Джонсън хока протестиращите в Минесота, които ден по-рано нарушават планирана реч на кандидата за президент Джордж Уолъс. „Американците от всяка гледна точка трябва да са дълбоко загрижени за действията, които попречиха на г-н Уолъс да говори“, каза президентът. „Основната сила на нашия народ произтича от многообразието ни, нашата толерантност към разнообразието, нашите разсъждения заедно.“
Във Филаделфия вицепрезидентът Хюбърт Хъмфри изнася годишната реч на града на 4 юли пред 20 000 в прочутата зала Независимост. Хъмфри също се бори за номинацията да замени Джонсън от Демократическата партия и като пример за вълненията, които ще дойдат по-късно това лято на Националната конвенция на Демократическата партия в Чикаго, няколко десетки присъстващи държат табели с надпис „Спрете Хюбърт“. Привържениците на сенатора от Минесота Юджийн Маккарти, съперник на Хъмфри за номинацията и противник на войната, заедно със сънародници правят демонстрация от другата страна на улицата, скандирайки „Край на войната сега!“
Докато протестиращите викат, Хъмфри посочи сградата зад него и заяви: „Документът, подписан тук преди 192 години, декларира, че неотменимите права, които търсихме – на живот, свобода и на щастие – са правата на това „човечество, което е над нациите.“ В отговор директно на поддръжниците на Маккарти, обяснявайки подкрепата си за войната, той продължава: „Сега, само осем години преди 200-годишния ни рожден ден, декларирам отдадеността на тази нация да осигурим тези права не само за себе си, но за онова човечество, което е над народите.“
В международен план протестиращите срещу войната използват 4 юли като възможност да изразят недоволството си. В Мелбърн около 2000 австралийци разбиват прозорците на консулството на САЩ. Те боядисват стъпалата на сградата в червено и събарят американското знаме. В Бризбейн 10 000 души излизат по улиците, за да гледат антивоенния парад. В Стокхолм, Швеция, 2000 души излизат на шествие в антивоенен парад.
Традициите за Деня на независимостта обаче не бяха напълно пренебрегнати.
В Дания, където честването на празника се превръща в ежегодно събитие, се събрат повече от 8 000 празнуващи, въпреки че главният говорител, премиерът Хилмар Баунсгаард, възкликва, че датското правителство не е съгласно с политиката на САЩ във Виетнам. „Но дори най-силните критици на Съединените щати трябва да признаят, че Америка трябва да остане на световната сцена“, категоричен е той.
Западен Берлин отбеляза с парад, който събира 10 000 американци и германци, а посолството на САЩ в Москва е домакин на традиционния му празник с хот-дог и сладолед.
В много части на Щатите празниците също са класически отбелязани. Както е подчертано в Times, Гоури, Айова, малък град с 1100 души, празнува с 5000 съседи от други общности, наслаждавайки се на празник, напомнящ на това, което Джон Адамс каза, че би искал. Последва парад, вечеря с пържено пиле, бейзболни игри, квадратни танци и фойерверки. „Ние наистина обичаме страната си, добре ни е. Знаем, че нещата не са наред с нея, но все пак чувстваме, че можем да поправим тези грешки чрез избирателната урна, а не чрез цялото това демонстриране и бунтове по улиците“, казва г-жа Марк Върнън, местен жител на Гоури, пред Times.
