"Депресията няма ЛИЦЕ". Мога да стана, да имам един прекрасен ден, и пак да бъда суицидна. Депресията е жестока и не прощава, понякога в дните, в които изглеждам "най-малко депресирана", се чувствам най-зле. Има една стигма, според която човекът с депресия трябва задължително да изглежда разбит, с размазан грим, водка в едната ръка и суицидна бележка в другата. Това са глупости. Депресията е често да искаш да се примъкнеш в леглото си. Да си твърде уморен, за да станеш от него. Да се усмихваш изкуствено на хората. Депресията се изразява и в приливи на енергия, с които се опитваш да се впишеш. Депресията е тъмна, черна и студена. Тя е агония. Но е и приятел, успокоение. Не съдете. Никога не знаете през какво минава човекът отсреща. Бъдете мили, нямате представ какво огромно влияние може да има една добра дума. Депресията няма лице, спрете стигмата"
"Тази снимка е направена около 36 часа преди съпругът ми да отнеме живота си. Суицидните мисли са били там, но може ли да предположите...#fuckdepression", пише Талинда Бенингтън, вдовицата на вокала на Linkin Park, Честър
"Да, възможно е да имаш дете и да си в депресия. Когато чуя някой да им казва "Но с това прекрасно дете около себе си нямаш никаква причина да се депресираш", се чувствам два пъти по-зле. Да не говорим за изречения като "Имаш нужда от физически упражнения и добра храна и ще се оправиш". Карат ме да искат да забия юмрука си в гърлото на този, който го казва. Депресията ти пречи да правиш неща, които искаш да правиш, защото е буквално дисбаланс в мозъчната ти химия"
"Тази снимка е направена 7 часа преди да направя третия си опит за самоубийство. Направих си селфито сутринта, след това с дъщеря ми ходихме на разходка. Смяхме се и си изкарахме добре. Същата вечер взех свръхдоза лекарства и се събудих в болницата. Сутринта се кефех колко добре изглежда косата ми и се усмихвах, без да имам идея, че вечерта ще опитам да се самоубия. Да живееш с биполярно афективно разстройство значи настроенията ти да се превключват рязко за минути. Самоубийството не се извършва единствено от хора, които плачат непрекъснато и имат причина да бъдат нещастни. Понякога то е плод на внезапно решение, което взимаш докато детето ти спи до теб или докато партньорът ти те целува за лека нощ."
Това е снимка на сина ми, точно преди да седне на компютъра си да търси в Google как точно да се обеси. Два дни по-късно го направи".
"Това е снимка на дъщеря ми вечерта преди да се събуди в болница. С баща й ходеха на танцово събитие за бащи и дъщери и си прекараха страхотно. След това направи опит за самоубийство. Тогава беше на 8. Сега вече е голяма и се учи как да се бори със заболяването си"
"Това е депресията в нашия дом. Опитах да се обеся, но дъската под мен се счупи, семейството ми чу и дойде на помощ. Боря се всеки ден. Съпругът ми дава най-доброто от себе си, но не може да пробие. Не разбирам депресията. Не разбирам защо не мога да се отърва от нея. Имам чудесно семейство. Чувствам се неблагодарна, изгубена, болна и бясна на себе си. Мозъкът ми винаги е бил малко разбъркан, гледах да изкарам училище, като мислех, че след това всичко ще се нареди. Не се нареди. Не мога да се задържа дълго на една работа, уморявам се много, напускам преди да ме уволнят. Мразя да се чувствам товар за семейството ми. Толкова ме боли отвътре. Ходя на психотерапевт и взимам лекарства. Опитвам се да се оправя от толкова отдавна, че вече не съм сигурна, че някога ще бъда нормална. Днес съм тук. За утре...ще видим.
"Не ми изглеждаш склонна към самоубийство". Помня думите на лекаря, при когото ме заведоха, когато бях на 14. Тогава разбрах, че за да ми повярват, че се чувствам зле, явно трябва да ИЗГЛЕЖДАМ по някакъв начин. С шепа, пълна с хапчета, и суицидна бележка? След този коментар направих първия си суициден опит. Години по-късно продължих да си втълпявам, че не мога да получа помощ, защото не изглеждам склонна към самоубийство, че никой никога няма да ме разбере..."
"Това е приятелят ми две седмици преди да се самоубие. В този момент никога не бихме предположили..."
"Не можеш да предположиш, нали? Не можеш да предположиш, че съм в депресия от погледа в очите ми или от гласа ми. Мислиш си" Е тя се усмихва" . Да, усмихвам се. Усмихвам се заради теб. Защото не искам да се чувстваш зле, защото не можеш да направиш нищо, за да се почувствам по-добре. Никой не може. Трябва да се справя с това сама. Аз съм празна, самотна, тежка, уморена, не искам да ставам от леглото, не искам да ям, нито да готвя, нито да работя. А съм от онези, които много обичат да готвят по принцип. Виждате ме отвън, но не виждате тъмнината отвътре. За онези, които също страдат...моля ви, търсете помощ", пише Моник Холи-Пийк
"Така изглеждаше депресията няколко дни преди да изгубим нашия любим Люк. Депресията е сериозно заболяване"
"Тук съм с дъщеря ми пред кабинета на лекаря, при когото отидох да потърся помощ, тъй като не можех да спря през нощта заради паник атаки и от дни не спирах да плача: под душа, в колата, на работа, навсякъде"
"ЙО! Това е лицето на депресията и суицидните мисли. Преди три години антидепресантите спасиха живота ми, а преди година и половина, почти го погубиха, тъй като реших, че вече съм добре и ги спрях рязко. Самоубийството е перманентно решение на временен проблем. Без повече срам в моята битка"
13 снимки, които доказват, че депресията няма лице
Септември е месецът на превенцията на самоубийствата в САЩ и през последните няколко седмици Instagram се напълни с истории на хора, които са страдали или страдат от депресия. Нов хаштаг, #faceofdepression, добавя важен елемент към общественото разбиране на депресията, който не можем просто да игнорираме.
Как изглежда човекът в депресия? Как изглежда някой, който има суицидни мисли?
Много от нас вероятно си представят непрестанно плачещ човек, легнал на пода на банята. Реалността, която #faceofdepression се опитва да обясни обаче, е доста различна. Хората, които се борят с психични заболявания, често ги крият и в ежедневния им живот може никой да не подозира, че те имат проблем. Те изглеждат като всички други хора.
Едно от най-трогателните включвания в кампанията, е видео, наскоро споделено от вдовицата на Честър Бенингтън, Талинда Бенингтън. На него тя показва как той се смее и се усмихва широко 36 часа преди да се самоубие.
Не съдете само по лицето и онова, което то изразява като емоция. Ако мислите, че някой се бори с депресия или друго психично заболяване, попитайте го и му предложете помощ, преди да е станало твърде късно.
В галерията сме сложили 13 снимки с техните истории под хаштага #faceofdepression. Още от тях може да видите тук.
