Реър вместо уел-дън?! Нещата, които ще преживеете, в кулинарното предаване

Ако сте човек в зрялата възраст, имате някаква професия, която обаче не упражнявате (или упражнявате, но искате да усъвършенствате), фотогеничен сте, изпълнителен сте и най-важното – имате интересна лична история, която е смесица между „Портокал с часовников механизъм“ и „Историята на прислужницата“….

Честито! Вие сте идеалният кандидат за кулинарно риалити предаване. Готов сте да застанете под прожекторите в студиото пълно с лъскави готварски уреди, тонове авокадо, миди „Сен Жак“, казани с бульон консоме и продуктово позициониране.

Постъпвайки в такъв формат, със сигурност няма да скучаете. Дали ще ви е хубаво или лошо, зависи от това какво очаквате и на какво сте готов в замяна на още една седмица в предаването. Но скука няма да има. Нито за ас, нито за зрителите.

Уви, в някои от форматите готвенето прилича повече на претекст за създаването на скандал, отколкото на приготвяне на храна, но всичко е точно. На война, в любовта и в телевизията всичко е позволено.

Ето няколко съвета какво да правите, след като попаднете в бляскавото студио на кулинарното предаване (освен, че ще ви дават по телевизията).

Най-напред се пригответе да разкажете историята си. Тя е вашият ключ към задържането в състезанието. Може да готвите уникална разтривунка, но от тежката лична драма по-добро не е измислено в телевизията. За да си гарантирате задържането в ефир, изкачете Еверест, летете поне веднъж в космоса и уредете да ви отвлекат и да ви държат затворени в продължение на дни в земна яма в пустинята Атакама. След като оцелеете, ставате интересни за продуцентите и за аудиторията и ще носите рейтинг… накратко, ще се задържите едно стабилно време.

Другата алтернатива на драматичната лична история са крайностите. Все в някоя може да залитнете. Тук са нужни ярки, различни и многообразни персонажи, така че си намерете нещо което да ви отличава от всички други 7 млрд. души на планетата. Заложете на ексцентричен навик (например да правите лицеви опори докато режете лук). Крещете, крещете глупави неща, бъдете многознайко, интригант, смешник, свръхинтелигентен познавач – тези етикети много се харесват. Не забравяйте обаче и мантрата на 21 век – „Просто бъди себе си“, без нея също не може.

Вярно, че сте отишли там да готвите, но паралелно с това, ще станете обект на неконтролируемо крещене. Понякога дори само това ще ви се случва. Нищо. Няма страшно. То само за пред камерите. Не се сърдете и ако не приготвите ястието навреме – то и това е само за пред камерите. Не се напрягайте, когато някой ви се развика, мятайки плюнки по лицето ви, за пореден път – никой от зрителите не се впечатлява. Знаете ли защо? Ами защото (колкото и да не е за вярване) някои от тях наистина гледат тези предавания заради кулинарията. Тези хора повече се дразнят, че освен едни крясъци и кадър на пържещи се неща в тиган, не са видели нищо друго на екрана.

Но те не са прави. Никоя рецепта не може да е по-интересна от смъртния грях да изпечеш стека реър вместо супер мега гига ф*кин’ крейзи уел дън, след което да те направят на пастет.

Участието в такъв формат ще ви донесе последно, но не на последно място, нови контакти и запознанства. Те могат да варират от нова любов до спречкване, скандал или кръвна омраза до края на живота ви.

Освен този привлекателен развой на събитията, има и друг: ако сте готин човек, който не се появява по телевизията само за да го дават на телевизора, имате шанс едно такова участие да ви се отплати щедро. Със сигурност, ако искате да си изкарвате хляба с готвене, ще научите много нови неща, ще можете да стартирате собствен бизнес или кулинарен сайт/блог, ако сте просто любител. С две думи – дали ще излезете сух след гмуркането в родните кулинарни предавания, си зависи от вас.