Кармата е и майка, и мащеха, казват. Понякога обаче кармата е просто милф с хлабав морал, изпратен все едно от господ или общината за всички нас. Днес е ден с такава карма, защото двама престъници са стреляли един по друг и в резултата Владимир Пелов е починал, а Марио Панчев е в тежко състояние.
И понеже ви знам какви сте, ще кажа изрично: Не твърдя, че е хубаво да умират хора.
Казвам, че когато вредните за обществото хора се изяждат един друг, някак не е толкова трагично. Някак е положително, идва ми да кажа. Разбира се, дементите можеха да уцелят случаен човек, защото са се стреляли в центъра на Ботевград. Но нека не се ядосваме за неслучили се вероятности. Нека се насладим на момента, пренебрегвайки горчивото в душите си от загубения човешки живот. Защото такива моменти, когато лошото се саморазрушава, заслужават внимание и медитация.
Понеже такива моменти са рядкост, решихме да опишем някои от тях в текст. Те са се случвали на всички нас или поне имаме такова усещане. Нека видим кога съдбата е била екстраординарно красива в трагедията си и всички сме ставали по-добри хора в резултат на това:
1. Когато имаш двойка по математика и майка ти те сцепи от викане, а баща ти те прекърши от тупаници, защото не можеш да смяташ, но накрая ги видиш и двамата да си набиват половината пари на картончета .
2. Когато новобогадашки хлапенца си харчат парите за масивни партита, но някой се подхлъзне на разлят Moët & Chandon на балкона, падне от третия етаж и накрая полицията го напише предумишлено и арестуват новобогаташките хлапенца.
3. Когато свинята ти изяде овошките, но дойде Коледа. Това е класика.
4. Когато конкретен съсед не си плаща таксата за входа от години, но един ден всички си санират апартаментите освен него и вече всеки, който мине покрай блока, може да разбере къде живее локалният дебил.
5. Когато всички ни се смеят за кравата Пенка, но The Sun пуснат тази карта на България.