„Книга без заглавие“ или наръчник за мастурбацията от 1830 г.

„Той беше млад и красив, гордост и радост на майка си – но умря в мъки, ослепял, болен и парализиран на 17 години. Само ако съзнаваше вредите от мастурбацията, може би щеше да води по-добър живот.“

Това е накратко предупреждението към младите французи, публикувано в Le livre sans titre (от фр. „Книга без заглавие“) през 1830 г. По това време мастурбацията се възприема като грях от моралистите, а от лекарите – като болест с летален изход.

През 1716 г. Доктор Балтазар Бекер публикува памфлет за този „непростим грях“ на „себезамърсяване“, озаглавен „Онания“. Неговата цел е да предупреди читателя за евентуалните последствия от мастурбацията.

„Стомашни смущения и нарушено храносмилане, загуба на апетит или свръхглад, повръщане, гадене, отслабване на функцията на органите или затруднения в дишането, кашляне, паралич, импотентност, отслабване на либидото, болки в гърба, влошаване на очите и ушите, пълно изтощение на тялото, бледост, слабеене, обрив по лицето, загуба на интелект, загуба на памет, пристъпи на гняв, лудост, идиотизъм, епилепсия, треска и накрая самоубийство.“

Малко по-късно, през 1745 година, доктор Робърт Джеймс казва, че онанизмът е отговорен за „най-необратимите и нелечими заболявания“.

В Друга медицинска книга, L’Onanisme, от лекарите Самюел-Огюст Тисо се твърди, че спермата е натурално телесно олио, което при похабяване причинява:

„…постоянна загуба на сила, на памет и дори на мотивация за живот; размазано зрение; всички видове нервни разстройства; ревматизъм; отслабване на половите органи; кръв в урината; нарушен апетит; главоболие и голям брой други заболявания.“

И това не е казано от шарлатани, а от едни от видните медици на епохата. Едва ли е изненадващо, че тези „обосновани“ възгледи ще станат вездесъщи и към 19 век ще бъдат включени в историята за момчето от Le livre sans titre.

Вижте как е описано всичко във въпросната книга в галерията ни горе.