Как ми се разказа играта…за 10 лева на месец

Исках да скатая по десет лева на месец от сметките си. Кой не би го направил, когато компанията, която те обслужва, сама ти предлага тази оферта…

По ирония на съдбата, в момента работя в държавна администрация. Работя с граждани. Естествено съм малко чувствителен на тема „псувни по администрацията“, като нейн чарк, но пък корпоративната администрация ни бие по всички параграфи. Защо ли? Ето защо:

Всичко започна в сряда, когато реших да си сменя тарифния план, обединявайки сметката си за телефон с тази за кабелна телевизия и интернет. Дотук – добре, че и голяма далавера – ще плащам по около десетина лева по-малко на месец, че и нета ще е по-бърз. Трябваше да се включи някакво „HBO“ на всичко отгоре, ма го нема.

Отивам аз в четвъртък да питам симпатичните момичета в офиса що така. Момичетата – и те се чудят що така, ама да съм рестартирал и щяло да се включи. Трябваше да получа, според тях, и някакво обаждане/смс, че услугата е активирана. И изведнъж съм пропуснал обаждане от фирмена централа – викам си: „Аха, това ще да е.“ Прибирам си се аз спокоен, получавам даже смс, че ще получа ново обаждане утре – ОК. Обаче „Диемите“, за които съм си платил отделно, една по една започват да изчезват от трите ми телевизора, баш като трябва мач да се гледа. Веднъж да реша да гледам български мач и си… нали.

Бре, звъня на пожар на кризисния телефон. И:

-Ми то така, то иначе, сега се прехвърляте от един план в друг и сте в мъртва точка – след 15 минути ровичкане и пращане на кодове на карти. И трябва да ми се инсталира нещо, не знам какво, което им казвам, че офис-колежката, е казала, че не е необходимо.

Звъни ми в петък една любезна дама по въпроса и й казвам:

-Дайте да направим така: Вие ми звъннете в 17 ч., аз ще ида до офиса, където ще звънна на диспечерка (с която по-рано отново се бяхме чули без да се разберем) и ще я свържа с колежката, пред която подписах договора.

Речено – сторено.

Хвърча аз до офиса, виждам слънчевите момичета, които обслужват клиенти, но директно ме питат:

-Какво стана?

-Още по-зле! Сега и „Диеми“ нямам, че и „Мтел спорт“ изчезна“.

Обясних им, звъннах на централата, дадох телефона на едното слънчево момиче, говориха си, спориха, обясниха се, накрая тя каза:

-Не ги разбирам какъв им е проблема. Ето, сега ще активирам това тук, въпреки че нямам право, и вече всичко трябва да е точно. А иначе ще ви звъннат в 17 ч. за техник.

Прибирам се – всичко постарому. Връщам се да им се „похваля“, понеже бях обещал да кажа каква е ситуацията и така – ще чакаме 17 ч. Да, ама към 14 ч. ми блокират картата на телефона. Изчезва ми обхвата, разбирате ли. Гледам си служебния телефон, който е към същия оператор – пушка. Помотах се час, зорлем тръгне – йок! Газ към офиса на кабелната – те пък в обедна почивка до 17 ч. Директно засилка към офиса на мобилните, които са на 30 метра. Споделям си аз тегобата и:

-Ами Вие при нас сте активен, но сте сключили договор с кабелната, та те трябва да го оправят.

Айде пак вкъщи, айде пак на централата, на копчето за проблеми с телефонната мрежа. И как мислите???:

-Ама Вие за проблеми със СИМ-картата трябва да се обърнете към мобилния оператор.

Айде звездичка-еди-какво си (оттук-до края на телефонните разговори измина час):

-Ама вие при нас сте активен и трябва да се свържете с офиса, където сте подписал договора, за да ви сменят чипа (вече за чипове говорим, а аз съм в тъч тотално). Освен това имате заявка за хора, които в 17 ч. ще ви дойдат на адрес.

-Да, пич, ама не знаех, че ще идват на адрес, ама и няма как да се чуем, защото телефонът ми, който имат, е блокиран.

-Чакайте да ви свържа с кабелния оператор, с когото говорих (чаках на песничка към пет минути. Бе доста песнички слушах днес, жалко, че една и съща) да ви обясни.

Свързват ме на четвърти опит след 10-ина минути с кабелния оператор:

-Добър ден, вас ви обслужва…. Какъв е проблема?

-Пич, днес ви научих всичките, проблемът ми е (айде пак).

-Една секунда да проверя (пак музичка). Ама вие трябва да говорите с мобилния оператор.

-Не! Не трябва да говоря с мобилния оператор, защото той ме свърза с вас. Днес ви бях в офис и свързах ваша диспечерка с колежката, пред която подписах договора, дрън-дрън. Трябваше…

-Една секунда да проверя (музичка). Значи, Вие нямате „HBO“, но оправихме „Диемите“ на два от трите приемника. Ако искате да ви запиша час за техник…

-Не, отблокирайте ми картата, защото техникът ще звънне след 20 минути!

-Ама ние не можем, трябва да се свържете с мобилния оператор.

-Начи, виждам, че с Вас няма к`во повече да си кажем. Мерси за „Диемите“ и лека вечер!“

17 ч. Айде пак към кабелния оператор. Ние с момичетата вече на „ти“ си говорим. Казва:

-Чакай, че тук цял ден не мога да си направя ревизията – броейки някакви пари.

-Бе мен ли ще лъжеш, бе?! Нали те гледам цял ден. Грам ревизия не си и започвала.

Хахо-хихи. Та обяснявам, че надграждам проблема и вече и телефон нямам и трябвало нещо кабелната да направи.

-Е те в телефонния оператор защо не ви смениха картата?

-Ми казаха, че Вие трябва да го направите.

Междувременно си пише с тази от мобилния оператор по „Вайбър“ и я хока защо не ми е сменила картата и ми пусна заявка за техник. Та посмяхме се още малко, смени ми картата, имам телефон и „Диема“ на 2 от 3 телевизора. Малко по-късно пък ми звънна тази от офиса на мобилния оператор, с която също се посмяхме. Тя пък ми потвърди, че техникът ще дойде. От мобилния оператор ми потвърдиха, че техникът на кабелната телевизия ще дойде, видите ли. Дори между шегите, вместо в понеделник, ще го изюрка за неделя сутрин. Бах ма`му!

Е, с мобилната се избъзиках, че само интернетът още не ми се е прецакал. Но дойде събота и СПРЕ! Баси и компанията – за намаляване на десетина левчета от сметката ми извадиха душата.

Занесох кутия бонбони на момичетата, с които вече се познаваме, все едно сме били съученици.

-Е, този път ще си играем на топло-студено. Кое от договорът ми още не се беше прее…. –цакало?

-Тръгнаха ли ви „Диемите“?

– Студено!

– А „НВО“?

– Още по-студено! Бе, момичета, сега нетът се прецака.

-Е, не!

-Е, да!

Пак направиха нещо, нетът тръгнА. Евала! Това в събота.

Но какво се оказа…

Ставам си чинно в неделя в 8:30, за да се подготвя за техник на гости в 9:15. Да ми дооправи кабелната, нали. Бре, става десет без десет, техник няма. Звънят ми от мобилния оператор.

-Вие сте поръчали техник на адрес.

-Да, поръчах го за неделя в 9:15 и никакъв го няма.

-Хм, ама то той за понеделник в 9:15 е записан.

Обясних на любезното момиче какъв е пролемът, тя прихна в смях. То как да не се разхилиш. Е, казах й, че явно не сме се доразбрали с колежката й и нека бъде понеделник.

Обаче какво се случва междувременно? Мобилният ми нет отказва.

К’во съм правил в неделя си е мой проблем, но в понеделник съм със зверски махмурлук. В 9:15 съм готов да приема техника, който има по-тежък махмурлук и от моя. На практика направи каквото и аз правих: звънна на един телефон, издиктува номера на картата и ти да видиш – всичко върза. Без „Мтел спорт 2“. Какво да правя по въпроса ли?

-Обърнете се към служител в офис на кабелната Ви телевизия.

Па то това ми трябва. И двете момичета са готини. С удоволствие пак ще ги закачам. А относно изчезналият ми телефонен интернет?

-Ми идете и питайте в офис на телефонния оператор. Аз мога само да Ви оправя телевизията.

Божкичкоооо!

Е, отидох до офис на мобилния си оператор, където попаднах на едно невероятно синеоко момиче. Обясних й тегобата си с телефонния си интернет. Поразцъка ми малко телефона, обади се някъде и ми каза да чакам два СМС-а: единият за деактивиране на нещо си, другият за активиране на същото.

Чакам си чинно аз – СМС няма. Пак в същия офис, пак при нея, така и така, не получих съобщения. Хвана тя някакъв служебен телефон, където картата ми – пушка. Обясни ми, че явно проблемът е в телефонът ми, който още е в гаранция и т.н.

Но чудо! Златните й ръце ми отключиха нета. Утре и нося бонбони и на нея. Няма само колежките от офиса на кабелната телевизия да ядат шоколад, то се е видяло.

Какъв е изводът ли? Ми не знам, ама гледайте да не си сменяте тарифния план, ако нямате железни нерви. И за протокола – никого не напсувах!