Еротичен диван

Осми март не е нещо специално, обаче се забелязва как точно тогава еротичните предложения валят като из ведро, както са валяли и в праисторическата ера. Дето се вика, около тая дата желанията за секс приключения са в апогея си и затова някак е редно да ви настигнат и даже да ви насметат като цунами, сигурна съм в това. Ако отнасянето от вихъра се получи както трябва, тогава осмомартенския еротичен вакуум се превръща в безтегловност, за който дори и след половин век някои дами като мен ще могат да споменават на внуците си с възторг и неподравен ентусиазъм. Адски ми се ще да ви разкажа подробно моите приключения на тема що е то еротика на Осми март и как скоро чудото ме сполетя няколко пъти за един ден (и то с различни мъже). Да се пробвам ли? Щом чувам одобрителните ви възгласи – ОК, щ е разкажа, нищо че редовете по-долу може да ви се сторят леко безумно преувеличени.

За встъпление – последния ми пубертетски Осми март, когато още бях малка и страшна глупачка . Беше свободен от училище ден и си представях разни интересни секси работи. Разбирате нали, как се целувам с …Ааа, чакайте малко, момчетата от училище не стават за тая работа, те са тотални зубъри и натегачи. Останалите са пъпчиви и също не ме интересуваха. Затова си помислих дали да не се тренирам едно хубаво върху огромния плюшен мечок, който тате беше донесъл от командировка от незнамкъдеси. Гледах го как скучае на дивана и си помислих, че може да раздвижа погледа му, тъй като за сватбата ми някой ден трябва да съм супер подготвена на всякаква еротична тема. Затова реших, че мечо може да влезе в употреба с упорити секси занимания от мен върху кафявото му туловище. Еми с акъл на невинна девственица, четяща в захлас древногръцки и Езопски трагедии, толкова ми беше въображението – псевдо секс с плюшен дзвер.

За да съблазня мечока, който не беше виждал разврат в истинския му смисъл, се облякох като весталка. За целта ми послужи розовата ефирна нощница на майка ми, а отдолу аба натюрлих навляках прозрачно секси бельо. Трябва да отбележа, че се радвах донякъде, че мечокът бе неодушевен, понеже гащите ми висяха бая нееротично, тъй като размера им бе колкото за три пуберки (бяха ми подарени предния ден от най-добрата приятелка, която изглежда не бе уцелила размера им спрямо дупето ми). Така нагиздена, нападнах като стръвница горката и нищо неподозираща плюшена жертва. Както подготовката, така и практиката протече с подбрани еротични етюди и разбира се само с най-теоретични салтанати от някаква Кама-Сутренска книжка.

Получи се нещо като съчинение по картинка в натура: сложих го значи мечока на дивана (горкият едвам се побираше там, ама няма как, пуст мерак! ), съблякох се съвсем гола-голишарка, наместих се до него и го накарах като за начало да похапва от плътта ми. Той не се съпротивляваше изобщо, мачкаше ме колкото може с огромните си плюшени лапи, задвижвани от мен. Май му харесваше, въпреки празния му пластмасов поглед. После със свободната от ласки ръка разлиствах книгата на друга страница и съответно намирайки нова подходящата ерос картинка, скачах като планинска коза върху мечока, хващайки го за ушите и за други болезнени места. На следващата страница се намествах в нова, подобаваща за плюшена еротика секс поза, обхващах го с младите си крачета, гушках го зверски до припадък и така омаломощен и полужив го заклещвах в следващото еротично менгеме.

После на деветнайсет и нещо години се омъжих и аламинут третирането на секс пози върху плюшения гигант ми се върна тъпкано. Защото законния ми вече съпруг беше едни сто и шейсет – сто и седемдесет килограма, който по отработената от мен по-рано схема, се мяташе като мечка върху ми на същия тоя тренировъчен диван. Как оцеля тогава моето крехко телце през годините от това съпружеско еднообразно пльосване отгоре ми – не зная. Не, не, не, секса с него никак не беше като с нежния, мил, плюшен мечок, който впрочем един ден мъжът ми изхвърли през балкона (защото му бил пречел!).

Аз тогава бях направо размазана по канапето от поредния сеанс секс и никак не можах да реагирам, когато първия ми любовник излетя от балкона. Докато един ден не ми писна и взех, че се разведох със законния втори и го изхвърлих, само че по стълбите, нищо че ми се щеше тая тлъста гад да сподели съдбата на плюшения си предшественик, счупвайки парапета на балкона.

Минаваме в по-съвременния период, където по съвет на приятелка, че ако искам за Осми март да си хвана супер яко гадже, да го яхам и да го направя сам да си говори – трябваше да преглеждам подходящите за запознанство обяви във вестниците. Така съм щяла измежду тях да филтрирам белия принц. Или жребеца. Затова внимателно изтръгнах есенцията от най-изкушаващите обяви около заветната празнична дата и намерих ето това:
„Млад, романтичен, обича поезията, екскурзиите, хапването и умереното пийване (мразя да се прекалява). Обичайно съм неповторимата душа на компанията, свиря на китара, също на барабани, на 35 години съм, телефон +35925177….

Ах как ги надушвам тия работи! Тъй като това беше сутринта на Осми март, веднага му се обадих на душата на компанията по телефона. Той галантно ме покани на обяд в ресторант. Чукнахме си срещичка. Уж се провъзгласил за романтичен любовник, пък дойде без цветя. После обяви, че пари за цветя и цигари не давал, било тъпотия и излишество. Егати скръндзата, поне на първата си среща можеше да ме хързулне с един мижав букет от карамфили с бозава панделка, но изглежда на него и това му се е видяло много. По едно време го заподозрях, че не е никаква душа на компании, не става за никакви сбирки, освен евентуално с някоя проскубана и сляпа квартална котка. Затвърдих подозренията си не само когато не докосна нищо от поръчаните пържоли и вълчи мезета, ами и когато и глупакът не близна от чашата с вино. Въпреки, че сам настояваше да донесат бутилка от най-скъпото червено вино. Аз си джаснах сам-сама цялото шише, капка не остана или както там беше в онази песен. Нямах комплект барабани или китара под ръка, но все пак реших да го тествам как свири на инструментите, които е обрисувал в обявата и докъде се простира „душата му на компания“, макар и в тесен кръг от двама души. Времето изтичаше, а неговото мечтано еротично поведението бе отчайващо поне за момента и никак не лъхаше на секс. Прикъдках го у нас, нямах време за губене. Той се нави. Какъв смелчага! Предварително бях помолила една съседка за всеки случай да кибичи до прозореца у нас по обед и евентуално да подсигури еротичната обстановка с припалването на свещички тук и там, така да се каже във въздуха да има леко секси – вуду – алабализми. И тя верно е била на поста си, защото беше запалила свещиците, след като ни е видяла да слизаме от таксито и после набързо си е свила сърмите, докато аз замъквам плячката в асансьора. Бях решила този пън да го положа най-много до час на диванчето ( на същия оня диван, върху който тренирах секс с плюшения мечок ).

Е какво да кажа по случая – глупакът не можа никак да схване и разбере еклектиката на посланието ми, хеле пък организираната игра със светлината на свещите. Нито пък обърна внимание на бельото ми, което му демонстрирах под прозрачния халат. Явно реши да поправи отношението си към еротичното изкуство за зле настроена като мен дама…..с изнасянето на поетичен рецитал. Цял следобед, качен на един стол ми цитираше стихове на банда неизвестни олигофрени-поети, вероятно девствени до деветдесет и две годишната си възраст. И отново забелязах, че не близва и глътка от приготвеното от мен шампанско в пълната с лед шампаниера. Прекипях като джезве върху забравен котлон, когато го хванах, че е започнал току да подремва сладко, окупирал еротичния ми диван. Айде вън от кораба! Реших да му дам за жокер още пет минути, за да разбера схваща ли грешката си и проумява ли, че може да ме докосне за халата, дупето или за мястото, където май приятелите не са му казвали, че жените вероятно може да се докосват. С две думи СТРАШЕН ПОСЕРКО, изгоних го с крясъци навън, някъде в късния следобед, веднага след като изгоряха и последните ми ароматизирани свещи. Посеркото още не беше стигнал до първия етаж, когато вече звънях на една от подчертаните по-рано обяви. Набързо заклещих един нов тип, който се хвалеше, че бил модел в Художествената Академия.

– „Брей!“ – мислех си докато чаках такси – „За да те изберат за модел точно там, където на никой не му пука как изглеждаш, означава, че или имаш сбръчкана като на шарпей мутра, която трябва да е сложна за рисуване за горките студенти, или трябва да си добре сложен като Брад Пит в легендарния филм „Троя“. Но пък ако тоя е такъв Аполон, то тогава защо ще си пуска обява за запознанства, че то такива хиперболи с хубави телца нямат никаква нужда от допълнително представяне и обяви бре!“

Преди да излезна заредих отново свещите, както и съседката с кибрита до прозореца и тръгнах весело към срещичката с шарпея. Пътувайки към мястото, се приспособих някак към илюзията, че новия тип ще е адски хубав и еротично сложен. Запознахме се. Е, той беше приемлив хубавец, но както казва съседката ми – „Мъжът не трябва да е по-красив от дявола“. Седнахме на бяла, колосана покривка в едно сносно ресторантче. Той срещу мен, а аз със загадъчно протегнато краче, докосващо уж небрежно обувката му.

– „Ухаа“ – помислих си – „най-сетне някой, който да разбира за какво ще послужи моето тяло, при това едновременно с неговото“.

Но преди това, се оказа, че той искаше да узнае ексцедента на зодията ми, часът на раждането ми, както и прочее хороскопски глупости, което ме навеждаше към мисълта, че и с тоя убавец Брадпит ще се разделим грозно през входната ми врата. Започна да говори глупости за приключенията му по плажовете като спасител. За разлика от обедния ми ухажор, този пиеше като смок. Обаче не успях да разбера за плажните му приключения, нито пък за катериците на чехкините, защото той уж отиде до тоалетната и хоп – повече не се върна. Почаках да отмине половин час за по-сигурно, викам си може да се е притеснил нещо и да го е избило на разстройство. Но после схванах, че явно асцедента ми нещо май не му се е харесал. Платих сметката на гларуса и реших да се метна на едно такси. Поне имам кой да ми запали свещите в къщи.

Оппа, чакай малко, чакай малко – еми вестника с обяви е чантата ми! Веднага хванах да прозвънявам първата обява попаднала пред погледа ми. Чукнах среща направо в тоя ресторант, къде по-удобно, седях на масата с мезетата, а вечерта полека изтичаше между крехките ми пръсти.

Човекът който дойде беше симпатяга. Викам си – я какво добро попадение, тук ще има екшън, няма да е като със загубеняците дето ми изхарчиха целия ден напразно. Поръчахме, донесоха още пиене. Почнахме безмълвно. После пак мълчахме. Накрая си викам: – „Този е сигурно срамежлив, все пак аз го поканих, трябва да му дам време да се поотпусне, нека има шанс преди да го пусна на машината“.
По едно време се изплаших, че няма да си проговорим изобщо, а само ще си седим и ще си мълчим на различни теми дъвчейки мезета. Чувствувах се като че сме двойка празни 80 литрови торби от черен найлон, които задължително за 60 минути трябва да се напълнят догоре с шницели и торти гараш, плуващи в червено вино и сода. Скоро съвсем се ядосах и наум му теглих една дълга и широка майна, но си седях кротко ей така от инат, за да разбера докога тоя чукундур ще се тъпче като попско чедо на задушница. Край, писна ми от него, пък и главата ми се позамая от винцето, което бях наливала там през целия този ден. Станах, извадих пари за келнера, фръцнах се и го зарязах тоя мълчаливец на масата. Той ме погледна не много учудено леко над очилата си, така както си беше захапал поредната кълка. Айде, тоя път аз напускам кораба, майната ти!

Слизайки от таксито зърнах парнаджията Гошо, за който се носеха страшни легенди в кварталните среди. По потвърдени от агенция Инерт Факс данни, Гошо беше опаткал без изключение целия дълъг списък от шейсетгодишни квартални вдовици на мъже алкохолици и сега тъкмо минаваше по листата от седемдесетгодишните опечалени.
– „Ех Гошее, жалко, че свещиците изгоряха, щеше да видиш ти какво е това секс!“ – безнадеждно си помислих, клатушкайки се покрай чантата на майстора парнаджия. Тъкмо си мислех да го подмина, когато Гошето размаха галантно един френски ключ и ме заговори:
– “ Вие госпожа, как сте с парното, има ли топлина, да не е нещо слабо, че се оплакваха днес тука съседите …отгоре ?“ – несъмнено Гошето знаеше как да заговори една леко наквасена с алкохол дама.
– “ Добре е топлото, ама ползвам само радиатора в банята си. А той капе отвреме навреме!“ – казах смело аз, каквото и да значеше това.
– “ Ми да мина да погледна, господжа, какво ще кажеш?“ – не отстъпваше в любезността си Гогата.
– “ Айде качи се, може да понатегнем някоя друга гайка!“ – кокетничех аз, отключвайки входната врата.
Влизаме, а свещичките празнично горят. Ей, съвсем бях забравила за дежурството на съседката! Милата жена, май иска да ме хвърли с Гошето на диванчето. Гошо парнаджията – и той завалията беше бая учуден от приказната обстановка, но се държеше, все едно не е забелязал чара на стаята и ми викаше от банята, докато ровеше нещо в чантата си с инструменти:
– “ Аз ..абе честно казано господжа, не виждам добре тука в банята, слаба ти е много крушката. Обаче, защо да не ползваме тия свещици, да ги взема а?“
– “ Добре, ползвай ги майсторе, аз ще се преоблека и ще ти сипя едно голямо питие, ама и мен няма да забравя, нали?! „ – викам смело аз, мислейки си за плюшения мечок излетял от балкона.

След десет минути влизам в банята облечена само с копринения халат. Заварвам как Гошето се мъчи да стегне крана. Или поне имитира тази дейност. Обаче вързал една червена кърпа на челото, засукал едни ръкави, наредил изкусно свещите в редичка върху рафтчето над ваната. И като че иска да ми каже нещо, ама не намира начин. Изведнъж той хвърля ключът френски и ме сграбчва леко като свежо замразено пиленце от щанда и ме носи към ваната. После леко ме полага в топлата вода….
Лежа все още изтръпнала в нея, а той ми вика гальовно в ушето:
– “ Сега господжа ще ти демонстрирам как работи радиатора …на ШЕСТ!“
По време на демонстрацията моят мил махараджа взе, че бутна свещите върху мен и така зверски ме поля с восък по халата, ох! Ама нали диря тръпката, та си замълчах. Гошето залепи свещите обратно и вика:
– „Виде ли бе господжа, виде ли парното как работи бре! И не капе!“ – вика Гошето, а червената лента трепка космите му напират изпод опънатия потник.
– “ Я ела тука бе парнаджийо мой, остави го ти радиатора! „
И като се понесе работата, та чак до сутринта.

Ей, казвам ви, верно, че Гошо парнаджията е чудото на квартала!