Mоже, може, отговарям аз. И отговорът ми е такъв, защото съм стъпила уверено върху раменете на световни капацитети по темата за дълголетието, които винаги биват цитирани като “учени от Харвард” или “екип от учени към еди-кой си университет”. А те, учените, ясно казват by default едно и също: Тренирайте редовно, яжте здравословно, не пушете, избягвайте стреса, пийте умерени количества алкохол и т.н. Само че за много мои сънародници тази поредица от съвети в никой случай не звучи като мантра за дълъг и пълноценен живот, а по-скоро като досаден рефрен, изпят от Човека-Глас, само че като си е загубил гласа. Затова аз ще се нагърбя с нелеката задача да преведа тези безценни и сто процента ефективни съвети на “народен език”. Така, надявам се, ще претворим от думи в дела с общи усилия това, иначе превзетото и клиширано до умопомрачение пожелание за рождени дни, сватби, кръщенки, абитуриентски, 20 години от завършване на гимназията и взет изпит по кормуване: “Да столетиш!”
Намалете дневния прием на калории
Превод: Прасето трябва да се филетира на по-малки порции.
Най-голям брой столетници в света има сред населението, обитаващо японски архипелаг Окинава. “Екип от учени”, изследващи причините за този феномен, твърди, че дълголетието на японците се дължи на факта, че консумират едва по 1 200 калории на ден.
Българинът поема този брой калории (и даже го надхвърля) с еднократно хапване в обедната почивка под формата на порция кебапчета с гарнитура кюфтета, среден дюнер, преливащ от разноцветни канцерогенни сосове или “здравословна” мусака със яйчено-млечна заливка, дебела три пръста. И това се случва само между 12:30 и 13:00. Въпросът е: Какво да се яде през останалите 23 часа и половина? Отговор: бонбонки тик-так, кубчета лед (богато овкусени с ментови листа!) и една аспержа. За пенсионерите (и по-точно за тези, които нямат излишни 20 хиляди за изхвърляне през терасата след анонимно телефонно обаждане), аспержата се заменя със стрък праз. По разбираеми икономически причини.
Бъдете физически активни ежедневно
Превод: Краката могат да служат и за ходене, а не само за натискане на педалите за газ и спирачка.
Знам, ужас! Тъкмо си си купил BMW и сега някой ти казва, че е по-добре да отидеш пеша до мини-маркета за цигари (опа, анти-дълголетен продукт!) или до центъра на кафе. Абсурд направо! Световната здравна организация обаче твърди, че с всеки час, прекаран в седнало положение пред телевизора, лаптопа или в автомобила, животът ти се съкращава с 22 минути. Предложение: Следващото световно по футбол го изгледайте прави. Това са цели 5760 минути СПЕСТЕН живот. И количеството на минутите нараства, когато мачовете са с продължения.
Разбира се, велосипедът също е опция, но предвид факта, че доста колоездачи напоследък ги газят по улиците у нас, аргументът в полза на велосипеда май не е особено силен. Упражненията с уреди също са отлична алтернатива. Но монотонността, усилието, мускулната треска и фактът, че като че ли всички други във фитнеса изглеждат по-добре от теб води до депресии, а те пък са друг анти-дълголетен фактор, който искаме да избегнем. Какво да правим тогава? Отговор: Вземете си куче. Но не от тези, които някои момичета разнасят в портмонетата си!
Заменете алкохола със зелен чай.
Превод: Ако трябва да се пие нещо зелено, да не е мента с мастика.
Всъщност “учени от университета в Мериленд” твърдят, че консумацията на чаша вино с всяко хранене удължава живота. Това твърдят и хора без научни степени от Банско, за които се знае, че живеят доста дълго при това, консумирайки не само по една чаша вино, а цяла бутилка при всяко сядане на масата. Забележка: Понякога бутилката е от плетена тръстика или ракита!
Вредите от алкохола обаче са неоспорими и по темата са изписани тонове литература и са направени стотици художествени и документални филми. А конкретен пример от живия живот за това, че алкохолът погубва всичко човешко у човека, би могъл да бъде чичо Васил, който, според достоверни източници и три бивши съпруги, не е изтрезнявал от 1997-а. Въпрос: Защо тогава 78-годишният Васил все още е жив, а вегетарианецът-въздържател от съседния вход почина на 42 от инсулт? Отговор: Не знам, честно. Божа работа.
Внимателно правете семейното планиране.
Превод: Не раждайте деца.
Не очаквам друго освен да бъда анатемосана заради изказването си по този параграф, но въпреки това смело поемам риска. Децата са нашето щастие, нашето бъдеще, ала-бала. Добре, да кажем, че е така. Само че въпросът в случая е: Добре ли се отразяват децата на нас, възрастните, от здравословна гледна точка? Отговор: Не. Убедете се сами. “Британски учени”, а и не само те!, твърдят, че раждането и отглеждането на деца състарява организма на клетъчно ниво. И понеже, пак повтарям, това е статия, която има за цел да говори на народен език, затова няма да се впускам в подробности за това как дължината на теломерите, чието предназначение е да предпазват хромозомите от увреди, драстично се скъсява при раждалите жени. Хлапетата се появяват на тоя свят по много причини: “Защото го обичам безумно”, “Скучно ми е”, “Всичките ми приятелки имат деца”, “Някой трябва да ме гледа на старини”, “Трябва ми нещо да си осмисля живота” и класическото “Време ми е.” Само че преди следващия път да оставите презерватива неразпечатен в нощното шкафче, се запитайте: “Искам ли скъсени теломери?” Отговор: По лична преценка.
Бъдете оптимисти.
Превод: Продължавайте да търкате лотарийни билетчета.
“Изследователи от Йейл” успели да докажат след серия от експерименти, че хората с положителна житейска нагласа живеят средно със 7, 5 години по-дълго от връстниците си. Което, трябва да признаем, си е доста сериозно постижение. Въпрос: Как се става опитмист в български условия? Краткият отговор е: Трудно, с тенденция към никак. А по-дългият е: Яж, пий, носи си новите дрехи и се радвай на днешния ден, понеже не знаеш утре какво те чака.
А, и да не забравим за билетчетата!