Българският Дух е с туптящо сърце
Тупалка adidas
УРА!
Българският Дух е с туптящо сърце, той е жив! Жив е!
Сърцето му тупка ритмично туп-туп-туп (и то по първи петли се разтупква) !!!
Събота сабале се събудих от силен звук на ритмично пумкане и думкане.
Познат, уютен и много комфортен звук, отдавна нечуван.
Скочих в чехлите и отидох до балкона за визуализация ….и наистина догадките ми се подтвърдиха: един дребен човечец, облечен със синьо комплектче adidas и нахлупил голям черен каскет, бумкаше с голяма крива тупалка по един червен килим. Килимът пък щедро раздаваше прахоляк на детската площадка, където след броени часове децата ще се съберат да си изтъркалят снежния човек.
Таман ми стана безинтересно и реших да се върна в топличката стая, като от някакъв отсрещен балкон на четвърти етаж, се показа облицована с шарени ролки глава. Стана ми воайорски любопитно. Включвайки се в паузите между замахването, главата с ролките разцепи сутрешния януарски въздух: „Кириле, ше ти пусна чергътъ и пътеката оттука, че докато ги кача на асансьора – ши ми загорят микицити !!
Чу ли бе ?! Кириле ?“
„Добре ма,. ….пущай ги“
Той невъзмутимо продължаваше да замахва ритмично и блъска горкия, почти обезпрашен килим. Излетя чергата. После и килима изхвърча. Каскета на Киро се обърна да види къде са се приземили и това разруши туп-туп ритъма, даже някак обезкръви целия филм.
Светнаха още няколко прозореца и в тях се появиха силуетите на неколцина сънени съкварталци, жадуващи да чуят и най-вече да видят ритъма на Българското Туптящо Сърце. Мъжът на име Кире, спря да тупка и заби една цигара в устата си. После с две ловки движения доста атлетични за дребния му ръст – мигновено свали червения килим и зареди на лоста новата партида за отупване.
А аз, наситил се вече и на гледка и на звук, се прибрах до кухнята да си пусна кафеварката.
