5 кокетни приключения, които ви чакат на морето

Цоп-цоп. Вече чуваме как крачетата ни цопкат в морската вода и нямаме търпение да дойде дългоочаквания ден на летния отпуск, да напълним резервоара на колата и да запалим към моренцето. Ще се пият коктейли, ще се хапва таратор, ще има плацикане във водата, плажен волейбол, аквапаркове, морски флиртове, нежни нощи на пясъка…ехеееееее. Пускаме сърчице във Facebook и тръгваме.

Да, ама не. Каквото и да пише по разни списания и да ви казват хората, животът не е прекрасен, а лятната почивка не е задължително приятно преживяване. Ето част от вълнуващите приключения, които морето може би ви готви:

Колата се предава

Натоварили сте домочадието, сешоара, ютията, палатките за всеки случай, люлката, хамака, лопатите, въжетата, фенерите, яйцата, доматите, банските, кърпите, поясите, ютията, хладилните чанти и всичко останало, готови сте, прекръствате се и тръгвате. Ауспухът дере асфалта, старият звяр пърпори и след два часа сте стигнали до бензиностанцията след Черната котка. Тамън излизате на магистралата, вдигате до невероятните 60 км/ч и хоп. Всичко отпред потъва в дим. Ауспухът пърди, народът в купето кашля и колата спира. Докато чакате пътна помощ, която ви предлага да закара автомобила директно в най-близкото автогробище, виждате как мохитото на плажа с бързи стъпки се отдалечава.

Нова порода малариен комар

Вече сте на морето, излежавате се на хамака следобедно и придремвате под сянката на някоя топола в тих екстаз. Дори не усещате лекото бодване по глезена, докато след два часа не сте с 40 градуса температура. Белтъците ви започват да се преципитират, тресете се като лист по време на лятна буря и имате деликатни халюцинации. В спешното в Бургас се оказва, че сте имали честта да бъдете ухапани от съвсем нова порода малариен комар, очевидно прелетял от Тринидад и Тобаго специално, за да ви уважи.

Лозенският вирус атакува отново

Сещате се за рекламата, в която самотен и депресиран човек седи на тоалетната и гледа към веселящия се плаж, нали? Дори с цял арсенал запичащи медикаменти, няма да успеете да избегнете неговата роля, ако налетите на добрия стар ентеровирус на Лозенец. Цамбуркате се във водата и си мислите какви късметлии сте, че сте намерили златната среда между Приморско (твърде плебейско) и Слънчев бряг (твърде упадъчно). В този момент усещате рязък прорез в корема. Нуждаете се от тоалетна. Не излизате от морето навреме. Здраве да е. След два часа вътре, излизате бледи и прекарвате няколко часа в тоалетната на най-близкото капанче. Остатъкът от почивката минава в медитация върху тоалетна чиния в квартирата. Не виждате морето повече, но за сметка на това опознавате добре плочките на банята в квартирата и на третия ден дори изчиствате фугите. Хазяйката е доволна.

ППБ* – епизод седми

Вечер е. Звезди са обсипали свода небесен. На бара кънти „I`m in love with the shape of you“, а срещу вас е застанал обект. Сини очи, секси тяло, мръснишка усмивка, приятен загар. Време е за летен флирт. Десет текили по-късно вече се търкаляте с обекта и преди да се усетите, дрехите ви са отнесени от закачлива вълна. Какво се случва после – историята мълчи. Не и половите ви органи обаче. Ден по-късно се събуждате от невъобразимо парене в интимната област, поглеждате какво се случва и тихо изписквате. Очевидно ви е опарила медуза. Не си спомняте обаче да сте се къпали в морето без бански…или пък…имаше момент без бански, да, беше на плажа и…о, не, не, не. Сините очи, мръснишката усмивка…По дяволите. Не казвате на никого какво е станало и взимате бързия влак за София. Директно в клиниката по кожни и венерически болести. Изобщо не се изненадвате, когато на амбулаторния лист са изписани десет диагнози на латински.

Случка в аквапарк

Прекрасно е да отидете с приятелите, децата и изобщо с голяма компания на аквапарк. Хем екстремно, хем забавно, хем разнообразно. Отдалеч съзирате пързалката „Камикадзе“. 90 градуса наклон, спускате се със 120км/ч. За разлика от тълпата, която се бута пред другите атракциони, на „камикадзе-то“ няма никой. Връчвате айфона на кума, за да ви снима как се спускате с тия 120км/ч. Заставате най-горе с изпъчени гърди, надолу не се вижда нищо. Мятате се смело. В продължение на 2 секунди имате чувството, че се задушавате, в следващите 4 – че се давите. На петата секунда усещате зловещото дрънване на главата ви в дъното на басейна. В кома сте.