Животът в британската резиденция в София
Джонатан Алън, посланик на Великобритания в София (още интересни неща от него можете да намерите на http://blogs.fco.gov.uk/jonathanallen/bg/)
Посланик Джонатан Алън и семейството му са настоящите, временни обитатели на британската резиденция в София. Резиденцията е техен дом от февруари 2012 г. (за малкия им син от декември 2013 г.) Посланик Алън може да разкаже много истории за резиденцията, изпълването й с живот, спокойствието, различната перспектива и усещането за принадлежност към една голяма идея, която „прекрасната сграда” дава.
„100 Years UK in BG” започва. Ще разказваме две нови истории всяка седмица. Приятно четене!
„Дъщеря ни израсна тук, тичайки из къщата и градината, нагоре-надолу по стълбите. Синът ни е роден в София и заживя в резиденцията, когато бе на два дни. Осиновихме си улична котка, която кръстихме Моли.” – Н.Пр. Джонатан Алън
Помня първата нощ, която прекарахме тук със семейството ми, съпругата ми и аз, с петмесечната ни дъщеря – сами в огромна, непозната сграда. Тогава ни се струваше непосилна задача да заживеем в нещо подобно на музей или работно място, толкова различно от удобния дом, който бяхме оставили в Лондон. Все пак това е сграда, в която през последната година посрещнахме повече от 3,000 човека за различни събития и, в която над 200 гости останаха да пренощуват. И колкото повече време прекарваме в България, и колкото повече лични вещи оставяме из къщата, толкова повече чувстваме резиденцията като семеен дом, а не като работно място.
Дъщеря ни израсна тук, тичайки из къщата и градината, нагоре-надолу по стълбите. Синът ни е роден в София и заживя в резиденцията, когато бе на два дни. Осиновихме си улична котка, която кръстихме Моли, чието любимо занимание е да седи на перваза и да гледа самодоволно бившите си котешки приятели на студа отвън. Гостите на събитията, които организираме, често забелязват детските палта, висящи редом с техните в гардеробната, играчките на децата в дъното на коридора, семейните снимки в балната зала, плейстейшъна и романтичните комедии в хола. А що се отнася до балната зала – за какво е една бална зала, ако не да се научиш да караш първото си колело в нея?
Резиденцията прилича на традиционна британска провинциална къща. Основната разлика между нея и сгради от същия период във Великобритания, са по-големите прозорци – нещо много важно в горещите български лета. Въпреки че строежът на резиденцията започва през 1912 г., пълното й завършване е две години по-късно. Строителният процес е прекъснат от Балканските войни. Едва влязла в употреба, сградата бива бързо евакуирана, след като България се включва във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. Акварелът във фоайето е оттогава и е спасен в багажа на британската легация. В него се оказват и две бомби, които водят до фаталния край на двама от членовете на легацията, когато напускат страната. Великобритания се оказва на противоположната на България страна и по време на Втората световна война, което е последвано от враждебните отношения по време на Студената война.
Усещането за история изпълва резиденцията. Тя е красиво място – къщата и градината се славят като едни от най-красивите в София. Понякога ти създава впечатление на спокоен оазис. Подходящо за размисъл място, далеч от забързаното всекидневие, политическите кризи и спешните задачи. И се замисляш за многото й обитатели, които по свой начин са изпадали в кризисен момент, който тогава им е изглеждал критичен, но, за който сега едва си спомняме. Това ти помага да осъзнаеш, че същото неизбежно се отнася и за твоите проблеми и тревоги; помага ти да видиш голямата картина, дългосрочната перспектива и да се запиташ какви малки крачки правиш, за да достигнеш големите цели, които ти и предшествениците ти сте преследвали през годините.
Една четвърт от живота на резиденцията обхваща периода след края на комунизма и началото на съвременна, демократична България през 1989 г. На онези българи, които желаят по-бързо и по-значимо развитие по пътя на демокрацията, стабилността и просперитета, бих искал да кажа, че съм сигурен, че тези сграда е стар свидетел на страна, която уверено върви в правилната посока, напредва и има потенциала да постигне много повече. За общите интереси в областта на политиката, сигурността и търговията, сме работили аз и предшествениците ми. Живеем тук от сто години и ще продължим да живеем тук, а връзката и приятелството ще укрепват и ще се задълбочават с всеки следващ временен обитател на тази прекрасна сграда.
