Защо не вярваме в полицията?
Сега ще ви разкажа една срамна история. Ще е накратко, защото не за това става въпрос.
Преди време си купих телефон, който се оказа фалшив, много добра имитация. Човекът, който ми го продаде, не ми вдигна и затова се свързах с полицията. Полицаите бяха много отзивчиви, дори бяха ходили при човека в Стара Загора (аз съм в София). Но нищо. Не могат да направят нищо, въпреки че човекът е измамник. И така, 600 лева назад и желанието да продам на полицай уж кола, ама със шано части и като ме потърси, да му кажа „Не знам, брат, нищо не мога да направя.“
Ето заради такива глупости не вярваме на полицията. Заради или много дребни, или много големи неща. Заради това, че една вечер седях с бира в ръка, до мен спря черен мерцедес с някаква мутра вътре с кифлата си и ме попита:
– Как е бирата?
– Добре е.
– Може ли да си пийна?
– Да – след което му я дадох, той отпи, върна ми я и си продължи с колата. А плътно зад него през цялото време имаше полицейска кола. През цялото време полицейската кола беше плътно зад мерцедеса на човека.
От друга страна обаче намериха Северин Красимиров в Германия, сравнително бързо. Дано е той, че за 3 дни всички бяхме Шерлок Холмс, както става всеки път. Всички знаехме кой е извършил престъплението, защо – всичко знаехме, и аз също поствах статуси. Страшно неуважително към жертвата. Но ако не беше целият цирк с това колко е ясен случаят с Виктория, щеше ли да се разкрие? Дали има изнасилени и убити безобразно момичета, които просто не са имали интервю с подходящите хора преди няколко дни, за да стане известно убийството им и това да „мотивира“ разкриването на престъплението. Сигурно няма такива момичета. Или момчета. За такива безобразни убийства се чува.
В същото време обаче хора, за които всички знаем, че са престъпници, се разхождат свободни по улицата и правят глупости на хората. Пребият някого, вдигне се шум и виновникът се окаже „познат на полицията“. Колко пъти сте чували това „извършителят е познат на полицията“? И има 4-5 до 20+ условни присъди. Или е просто мутра, човек с власт, пред когото всички си казваме колко сме слаби.
Слушаме истории на пребити и тормозени от мъжете си жени и реакции от страна на властите в стил „ми ти какво си направила“. Защото ако никой не гледа, няма смисъл да се напъваме. Затова има и толкова малко разкрити кражби.
Преди в градинката на „Св. Седмочисленици“ да се случи естетическият инцидент, с който всички сме запознати, там, приятели се събираха наркомани – посред бял ден, ей така. Тази градинка с наркомани е ДО Министерството на вътрешните работи на нашата и ваша Република България. Пред вратата на полицейското управление във Видин растеше марихуана, имах снимки (но там навсякъде расте марихуана).
„Вие не знаете колко е трудна професията на полицая!“
Две неща: първо, можем да си представим колко е трудна професията на полицая, не сме расли в саксия, виждали сме полицай, виждали сме престъпление. Трудна е.
И второто и по-важно, ВИЕ също не сте расли в саксия, така че сте знаели колко е трудна и опасна професията на полицая, когато сте се наемали да ставате полицай. Да си полицай не е само да хващаш пикльовци с коз в Борисовата и да глобяваш 30 лева, ако водачът не разполага със звънче на колелото. Да си полицай означава да си събереш доказателствата, така че да няма после „ние ги хващаме, те ги пускат“, защото свидетелят от улица „Ханко Брат“ не е намерен на адреса.
Тези думи са линк към полицейска статистика на МВР за 2017 година. Разгледайте я много добре, интересна е. Преценете по факти дали да да вярвате на полицията или не. А не по интуиция и мирис.
