VIP посещение в Белия дом
Продължаваме да надничаме зад кулисите на информацията заедно с АФП. Днес ще надникнем в „кухнята“ на американския президент заедно с Tangi Quéméner, един от кореспондентите на АФП в Белия дом. Той е и автор на книгата „По стъпките на Обама“ (2012).
Семейството ми си помисли, че нещо сериозно се е случило, толкова силен бе моят вик на неверие, когато получих този e-mail в онзи следобед на януари.
„Уважаеми г-н Tangi Quéméner, Президентът и г-жа Обама биха искали да имат удоволствието да споделят вашата компания по време на вечерята в чест на Негово Превъзходителство Франсоа Оланд, президент на Френската република, която ще се проведе в Белия дом на 11 Февруари 2014 от седем вечерта. Официални тоалети. “ Покана за двама души.
От четири години следя Белия дом и Барак Обама за АФП заедно с моя английски колега Стивън Колинсън. От нашите нашите работни станции в ограниченото пространство за пресата в седалището на изпълнителната власт, или пътувайки заедно с 44-ия президент на Съединените щати из страната и по света, сме имали какви ли не преживявания: електорална кампания, бюджетни кризи до сред нощта, важни съобщения за външната политика и националната сигурност.
Но това е първият път, когато съм поканен на такова събитие, може би най-желаното от американския хайлайф заедно с партито за Оскарите, организирано от Vanity Fair в Холивуд. Мнозина биха убили за покана, образно казано. Мога само да гадая за причините, поради които бях избран.
Посещението на Франсоа Оланд в Съединените щати, първото на френски президент от 18 години, е предизвикатество за АФП Вашингтон. Мобилизират се всички кореспонденти, половин дузина фотографи и видео журналисти. Този път е наш ред да летим в Air Force One по време на обиколката на Обама и Оланд във Вирджиния на 10 февруари. На следващия ден, заедно с акредитираните журналисти на Елисейския дворец сме на Южната морава на Белия дом, за церемонията по посрещането, съобразена с тежкия протокол за държавни посещения: 21 оръдейни изстрела в центъра на Вашингтон, докато Марсилезата звучи насред ледения въздух. Температурата е -7 ° C във федералната столица.
Останалата част от деня преминава в снимки на лидерите в Овалния кабинет, тяхната съвместна пресконференция и писане на новини за деня с нашия колега, отразяващ Елисейския дворец, Hervé Asquin с помощта на бюрото във Вашингтон .
Когато започна да се смрачава, жена ми и аз се запътихме към един от дискретните странични входове на Белия дом.
След преминаването през драконовски проверки за сигурност – общо пет на брой – ние най-накрая достигаме до „Източното крило“, където са офисите на първата дама Мишел Обама. Военни в пълна униформа, осеяни с декорации, ни посрещат с „Добре дошли в Белия дом.“ Странното чувство, след 18 години в бизнеса, да се изправиш лице в лице с всички колеги и да бъдеш бомбардиран с въпроси от репортери, които виждаш ежедневно! Светкавици, камери, микрофони. „Това е сбъдната мечта“, казах на шега, докато вървим по мраморния под на Белия дом, с чаши шампанско в ръка.
Изкачваме се по стълбите и стигаме до главната церемониална зала на резиденцията – „Източната зала“, където само няколко часа по-рано пишех нервно новините за AFP на моя лаптоп по време на пресконференцията. Тук трябва да кажа, че нашата медии не е единствената международна информационна агенция представена на вечерята: моите колеги от Associated Press, Reuters и Bloomberg също са поканени тази вечер, както и кореспондентите на Le Monde и Canal Plus.
Двамата президенти и Мишел Обама се ръкуват сърдечно с нас, сякаш сме стари приятели. Леко замаяни се отправяме към южната морава, където е издигната голяма шатра. Тридесет и пет маси за 10 души всяка, покрити с цветя в лилави тонове. Сред гостите са управляващият директор на МВФ Кристин Лагард, актьорът от „American Bluff“ Брадли Купър, вицепрезидента Джо Байдън, баскетболиста от NBA Джейсън Колинс.
На нашата маса – двама близки сътрудници на Обама, висш служител на Държавния департамент и член на ръководството на много голяма френска компания. Атмосферата е приятна и приятелска. Аплодисменти посрещат Обама и Оланд.
Обама вдига тост за френско-американската дружба, позовавайки се на Алексис дьо Токвил, автор на справочника „Демокрацията в Америка“, който според президента е открил „многото неща, които американците са способни да наблъскат в стомаха си“. Публиката се разсмя от сърце. Същият успех за Оланд, когато той на свой ред вдига тост, говорейки за американци „които обичат Франция, но не винаги си казват от срамежливост“.
Докато се чуват първите ноти на „Кармен“ от Жорж Бизе, балет от сервитьори носи първото предястие : картофи, пъдпъдъчи яйца и хайвер от Илинойс, политическа крепост на Обама. Следва „зимата салата“ със зеленчуци от био градината на Мишел Обама.
Основното: вкусно парче говеждо месо от Колорадо, придружено с червено вино от северозападната част на САЩ. След десерта, асортимент от сладолед и шоколадови специалитети, Мишел Обама, в дълга синя рокля, моли за аплодисменти за готвачите и сладкарите, работили повече от месец, за да подготвят празника.
На сцената се появява Mary J. Blige в блестяща рокля. След няколко свои хита, тя поздравява французите с първия куплет от „Ne me quitte pas“ на Жак Брел, след което продължава с госпъл версия на „One“, една от най-известните песни на U2.
