Във Франция вече няма ляво-дясно

Ако в последните две години политическата ситуация в света не спира да се променя (Брекзит, Тръмп), то Франция мина на втора скорост. Само за няколко месеца французите отказаха завръщане на Никола Саркози и пенсионираха Ален Жюпе, след което извадиха от играта Франсоа Оланд и Манюел Валс. Поредната жертва е на път да падне в лицето на Франсоа Фийон.

Доскоро приеманият за фаворит за спечелването на изборите и основен конкурент на Марин Льо Пен – републиканецът Франсоа Фийон – продължава да затъва в странния и неприятен скандал, свързан с плащанията на съпругата и децата му, за работа, за която има данни, че не е извършена. В партията вече обсъждат вариант „Б“ със смяна на кандидата, а социологическите проучвания се сриват с всеки изминал ден.

Кандидатът на социалистите Беноа Амон е прекалено вляво, за да обедини дори цялата левица, а идеите му за Безусловен Базов Доход се приемат с насмешка от мнозина. Президентът Франсоа Оланд прие номинацията изключително хладно, а голяма част от водещите фигури на левицата се дистанцираха доста ясно. Все по-явна е например близостта на Сеголен Роаял с Еманюел Макрон.

И докато за кандидатите на левицата и десницата кампанията пое към катастрофален сценарий, изненадата на тези избори почти сигурно ще се окаже бившият министър на икономиката Еманюел Макрон.

Харесван и вляво, и вдясно от центъра, бившият инвестиционен банкер от няколко дни вече е в ролята на фаворит. Според последното проучване (на Elab за Les Echos от сряда) Макрон получава 22-23% и изпреварва Франсоа Фийон, който губи 6 пункта до 19-20%. На втори тур срещу Марин льо Пен Макрон би спечелил с 65% от гласовете.

Това изследване е второто, публикувано, откакто избухна скандалът около кампанията на Фийон и по случая беше образувано официално разследване. То потвърждава отрицателното въздействие на скандала за избирателната подкрепа за Фийон, което беше отбелязано и в проучване от неделя.

Очаквано за Макрон би било доста по-лесно да обедини зад себе си т.нар. Републикански фронт срещу крайнодесния канидат. Макар и малки шансовете на Марин льо Пен да излезе победител през май, не са за подценяване, особено след Брекзит и Тръмп.

Анализаторите на изборния процес във Франция също предупреждават, че победата на Льо Пен на президентските избори е напълно възможна.

„Това е хипотеза, която всеки трябва да приеме насериозно“, казва френският политически коментатор Филип Марлиер пред изданието The Local. „Което не означава, че ще се случи, но е нещо, което трябва да смятаме за възможно“.

„Никога не бих казал подобно нещо преди няколко години. Но Тръмп, с неговия популистки, ксенофобски и анти-имигрантски дискурс успя да спечели гласовете в най-мощната демокрация в света. Защо това да не се случи и във Франция?“, продължава той.

Френският вестник Le Monde също предупреждава: „В свят, където има такъв избор – всичко е възможно, дори това, което ни е трудно да си преставим: екстремиска партия на власт“.

Бившият премиер Жан Пиер Рафарин добавя: „Основният урок за нас във Франция е, че Марин Льо Пен може да спечели“.

Самата Льо Пен обаче е в центъра на няколко скандала – с финансирането на партията, с отклоняването на средства за парламентарна дейност от ЕП и продължаващия спор с баща ѝ, който се опитва да изключи от партията.

В същото време кампанията на Макрон върви с пълна сила – залите са пълни навсякъде в страната, а редица популярни лица от бизнеса и политиката се присъединяват към него. Лидерът на движението „En Marche“ привлича както лица от център-дясно и бивши министри на Ширак и Саркози, така и умерени социалисти, разочаровани от победата на Амон.

И ако крайнодесен кандидат на втори тур е déjà-vu, то новата ситуация е прецедент. Във Франция протестния вот вече се е проявявал с висок резултат на центристкия кандидат (Франсоа Байру получи близо 17% през 2007), но никога досега не се е случвало и левицата, и десницата да отсъстват.

Победата на Макрон (или Льо Пен) ще доведе до завръщането на т.нар. „съжителство“ на върха в държавата. Този феномен, който беше полу-премахнат през 2002, е интересно следствие от конституционната уредба на страната.

Франция е полу-президентска република. В правомощията на президента са изцяло националната сигурност и външната политика. Той назначава министър-председателя, но правителството трябва да получи одобрението на парламента. До 2002 заради различната дължина на мандата (7 години за президента, 5 за парламента) често се случваше мнозинството в парламента и президента да са от различни партии (Митеран-Ширак 1986-1988, Митеран-Баладюр 1993-1995 и Ширак-Жоспен 1997-2002). Тогава президентът и премиерът си поделят сферите на управление: президентът поема отбраната, националната сигурност и външната политика, а всичко останало остава в правомощията на премиера.

Заради трудностите при тези съжителства, Жак Ширак инициира конституционни промени, с които президентския мандат е уеднаквен с този на парламента – 5 години, а парламентарните избори се провеждат 1 месец след президентските, с което избирателите дават на новия президент мнозинство в парламента. И ако тази система работеше при спора ляво-дясно, при победа на Макрон или Льо Пен е на практика невъзможно En marche или Националният фронт да получат парламентарно мнозинство при действащата мажоритарна система.

Най-вероятната конфигурация би била Макрон с дясно мнозинство. Фийон вече остави отворена вратата за влизането на Макрон в неговото правителство. Обратното обаче е далеч по-вероятно.