Цигански работи
Текстът е публикуван в sulla.bg
Случките в Гърмен за пореден път повдигат циганския въпрос – болезнен за едни, досаден за други и твърде доходен за трети. Нека припомним, че през септември тази година следва да приключи прословутата „Декада на ромското включване“. За изминалите десет години аз поне не съм чул някой циганин да се включил някъде, освен (без да иска) в националната електропреносна мрежа, но вероятно есента в Сараево, където ще бъде заключителното заседание на Декадата, ще се отчетат небивали успехи. Истината е, че положението на циганите е такова, против каквото всички мърморят, защото всичките тези „всички“ искат на всяка цена то да остане същото, за да продължат да мърморят. И то да мърморят възмездно, не безплатно. Защото има невероятно количество загадъчни ромски и проромски организации, които отчитат великолепен паричен оборот, единствено за да се справят с циганските проблеми. Те са като фармацевтичните компании, които произвеждат инсулин: както за тях ще бъде катастрофален денят, в който диабетът ще стане лечимо заболяване, така борците за ромско включване ще загинат в деня, в който ромите най-накрая се включат. Е, кой е луд да допусне този ден да настъпи!
Справедлив е въпросът защо се наливат толкова пари за преодоляване на „циганския проблем“, а не на „арменския“, „еврейския“, „каракачанския“ и т.н. Очевидно защото циганите не са като евреите, арменците и каракачаните. Но бидейки различни от останалите (по ред изследвани и неизследвани причини), циганите влизат в симбиоза с хищния неправителствен сектор и превръщат различието си във финансов ресурс. Те настояват да бъдат третирани като всички останали, но същевременно искат и да останат единствените, на които се плаща за това, което са. Защото никой не плаща на арменеца задето е арменец, на евреина задето е евреин и на каракачанина задето е каракачанин. И въпреки че пред изумително разнообразните цигански нарушения властите си затварят очите както не ги затварят пред ничии други, циганите и най-вече организациите, които получават пари, за да защитават шумно правата им, не спират апокалиптичните си писъци за расизъм, ксенофобия, дискриминация и неоснователно набеждаване. Всичко това са митове и плашила също като лудата крава и дупката в озоновия слой, които целят да насадят паника и истерия в дадена система, за да може после тази система да се финансира и източва, без да предизвиква особени подозрения. Всъщност, очевидната истина е следната.
Циганите не са жертва на расизъм и ксенофобия
Ако бяха, то те щяха да бъдат мразени само защото са цигани. Животът обаче показва, че всеки от нас се среща с цигани, работи с цигани, живее с цигани. С тях се отнасяме така, както и с всички останали хора и народности, тоест според постъпките им и според тяхното поведение спрямо нас. Добри постъпки – добро отношение; лоши постъпки – лошо отношение. Един от най-добрите магазини за плодове и зеленчуци в квартала се държи от циганин. От години ползваме услугите на шивачка-циганка също в квартала и също от години ползваме услугите на добър и старателен строителен работник – циганин. Никому не е минало през ум да ги обича или мрази заради нещо друго, освен за това, което са те всъщност, по собствената си, индивидуална същност, и това, което са те с нас в общуването си.
Циганите не са жертва на дискриминация
Тъкмо напротив. Ако има някаква дискриминация, обикновено тя е обратна. Помня преди години един конфликт в пуста вилна зона, нападната от няколко каруци цигани, възнамеряващи да разбиват наред, разчитайки че във вилите няма никого. В една от тях обаче по случайност бил замръкнал пенсиониран военен. Когато се изправил срещу неколцина мъже с железни лостове, той се защитил със законното си оръжие. След това го съдиха шумно и го разнасяха нагоре-надолу, но не чухме да е осъден, не чухме даже да е арестуван някой от онези с лостовете. Да не превеждаме баналните примери кой ползва ток и вода, без да ги плаща, кой се вози гратис в градския транспорт и не го проверяват и кой може да си построи къща където пожелае и никой не може да го изгони оттам. Циганите (и техните правозащитни организации) не се оплакват задето не им разрешават да бъдат като другите, а се оплакват, защото искат от тях да бъдат като другите.
Циганите не са жертва на неоснователно набеждаване
Укоримо е деянието, а не деятелят. Ако един гражданин на Норвегия, на Финландия, че даже и на Великото Херцогство Люксембург краде бронзови паметници на възрожденци, за да ги предава на вторични суровини, участва в кървави пиянски свади, граби, насилва и мами, то той ще бъде също толкова неприемлив и укорим, колкото ако беше циганин. И ако има понятие „циганска престъпност“, то причината за него не е „неоснователното набеждаване“ на циганите поради „ксенофобия“ и „дискриминация“, а произтича от данните на науката, наречена статистика. Ако девет от десет от споменатите вече каракачани са овчари, то няма да е голяма грешка да се каже: „каракачаните са овчари“. И въпреки това, дори и даден вид престъпление да е „запазена марка“ на циганите, дори и от десет души цигани деветима да са извършили някакво престъпление, то онзи единствен, който не е, ще се радва на отношение като към честен човек от какъвто ще да е друг етнос, защото както вече казах, укоримо е само деянието, но не и деятелят. Деятелят носи отговорност за нещо, което е извършил, а не за нещо, което Е по рождение и по природа.
Но циганите са такива, защото културата им е различна и защото са бедни – ще кажат професионалните защитници на правата им. Представители на много по-екзотични култури намират начин да живеят в разбирателство и уважение към хората около себе си. Що се отнася до бедността, то се съмнявам че циганите са толкова бедни, колкото се изкарват (и колкото ги изкарват). А тези, които наистина са бедни, са такива, защото нямат законни доходи. Нямат законни доходи, защото не желаят да работят. Не желаят да работят, защото не могат да си намерят „свястна“ работа. Не могат да си намерят, защото отказват да учат и да се квалифицират: голямата им професионална школа – строителни войски – вече не съществува. Онези пък, които искат и успяват да се изучат и квалифицират, са добре дошли. Когато живееш в едно общество, трябва да си наясно със стандартите в него и да положиш всички усилия да ги покриеш. Тогава взаимното уважение ще дойде само.
За съжаление, циганските организации няма да допуснат това. Като „защитават правата“ на своите насила подопечни, те защитават правото им на един живот, който е извън разбиранията на останалата част от обществото за право. Те ги поощряват да съществуват при минимално съпротивление, с което развращават нравите им. Политическите партии от своя страна са техни съучастници, защото също имат интерес от едни вечно бедни, неуки и прегрешили цигани, защото това е идеалният електорат. Идеалният електорат не е мислещият и критично преценяващият, не е свободният електорат с лично достойнство на всеки човек в него, идеалният електорат е наплашеният електорат, страхуващият се електорат, прегрешилият електорат, на когото във всеки момент може да се подири сметка за прегрешенията. По лицето на света трябва да зеят язви, за да могат политиците и правозащитниците да се преструват че ги лекуват. Ако язвите заздравеят, много хора, които сега живеят охолно, ще имат проблем.
Решението е невероятно просто. Когато започнем да се държим с циганите като с всеки друг и го правим достатъчно дълго време, накрая циганите няма да имат друг избор, освен да станат като всеки друг. Тоест, когато един циганин се засели някъде незаконно, да му се случи същото, което ще се случи и на мен, ако го направя – ни повече, ни по-малко. Тогава циганинът няма да се представя пред нас като циганин, а като най-обикновен човек с отговорност към собствената си душа и съвест. Единствен и неповторим.
Илюстрация: Пино Даени (Данджелико), “Циганин”
