Традициите в английския фубол

| от |

Дали традициите са все още това, което са или сме свидетели на промяна дори там, където си мислим, че всичко ще си е по старому?

2

Много неща в съвременния английски футбол не са същите като в доброто старо време отпреди 15г. да речем. Като започнем от начина на игра, минем през играчите и стигнем до собствениците на отборите. Магията в Англия все още е там, но измеренията вече са съвсем други.

Какво имам предвид?

Всички си спомнят или поне малко по-зрелите привърженици на английския футбол, че в края на 80-те и началото на 90-те години играта беше съвсем различна сравнена с 21-и век. И по точно, тогава се играеше типичния футбол риташ и гониш, повечето играчи бяха британци, атмосферата беше вряща и феновете се биеха кой където свари. Точно поради тази причина се случиха няколко инцидента, при които УЕФА забрани на британските отбори да играят в Европа и оттам тръгна всичко, прмяната беше факт.

Времето, през което Англия забрави за мачовете на Континента беше ключово в много отношения. Това беше и времето на Желязната Лейди – тогава, когато започнаха промените по отношение на футболните хулигани. Направиха се много неща с крути мерки и резултатие не закъсняха. Англичаните спряха да се бият извън стадионите, укротиха се крайните фракции и футболните фенове вече бяха на няколко метра от играчите по време на срещите, като това допринесе за по-приятна и вълнуваща атмосфера.

Самите отбори станаха по-жадни за европейски футбол и с това започнаха да се привличат лека полека чужди треньори и играчи. В края на 90-те имаше вече повече техника на стадионите и английското първенство започна да става много по-зрелищно, атрактивно и завързано.

1

Дори намалиха броя на отборите в първите две нива, където имаше прекалено много мачове през годината. Така в началото на този век играта се промени съществено за десетина години, но все още запазваше английския си облик и традиции. Все още имаше достатъчно британски играчи и треньори и преливането ставаше не толкова болезнено. С течение на времето обаче нещата започваха да придобиват леко плашещи за англичаните размери.
Британците и още повече англичаните намаляваха като количество и дори като качество за сметка на играчи и тренььори от Европа, които налагаха своите идеи и начин на игра. В момента се стигна дотам, че във водещите отбори има по едва един двама играчи от Острова, а в някои случаи дори няма нито един. Това е пагубно от гледна точка и на националния отбор, защото няма играчи, които да захранват с качество, след като не играят в топ отборите.
1
Причините за това, разбира се са няколко и са комплексни. От една страна Англия имаше нужда от европейските играчи и треньори, които да вкарат живец в леко скучния английски стил на играта. От друга страна самия футбол стана изключително зависим от телевизията, която се разпорежда кога да се играе даден мач. Същевременно генерира повече приходи от реклами, гледаемост, стадионите се пълнят и това носи допълнително приходи за всички. Изведнъж се стигна дотам, че за да оцелеят отборите почнаха да се купуват от чуждестранни собственици, главно азиатски, които в повечето случаи не разбират и нехаят много за играта, както и за традициите в английския елит.
По настоящем близо половината Лига е притежание на чуждестранни собственици, като някои от тях започнаха вече със странните си разбирания и форма на управление. Разбира се, доста отбори се спасиха от фалит, построиха си нови стадиони и се утвърдиха в елита. Но все повече отбори традиционни за Англия започват да фалират и са на ръба на оцеляването като Лийдс, Ковънтри, Портсмут, Шефилд и т.н.
1
Това в никакъв случай не е добре за английксия футбол, който има нужда от своите традиции и присъствие в елита. Новите собственици наляха милиарди в някои отбори и ги утвърдиха в челото на класирането от няколко години, като спомогнаха за спасяването на клуба и не само.
Но някои други почнаха да си правят каквото искат: Кардиф Сити си смениха емблемата на отбора, както и цвета на фланелките от син на червен. Както и да го погледнеш си е доста странно и лично за мен недопустимо, но явно това е рецептата за оцеляване в случая. Друг отбор Хъл Сити е изпавен пред угрозата да си смени името на Хъл Тайгърс, като все пак прозвището им е „тигрите“. Но феновете на отбора далеч не са съгласни с арабския собственик на тима, който мисли да се оттегли, ако не стане неговото.
Докъде ще стигнат претенциите на чуждестранните пришълци предстои да разберем. Но едно е сигурно: промените в традициите в английския футбол са налице.
Станислав Рангелов
 
 
Коментарите са изключени за Традициите в английския фубол