Терорът в Ница: голямата картина

Вероятно няма да е лесно за властите да разкрият какво точно в мотивирало атентатора, който се вряза с камион в празнуващите деня на свободата във Франция, като така уби 84 души и рани над 100. Въпреки това, по-голямата картина изглежда неприятно ясна: Европа, и в частност Франция, се изправя срещу ожесточена, целенасочена поредица от терористични атаки, чието предвиждане е трудно и която води до непредвидими политически последствия.

Само във Франция, повече от 200 цивилни са убити от деня на атаката в редакцията на вестника Charlie Hebdo през януари 2015 до момента. И докато по-голямата част от убийствата се случиха в рамките на три събития: Charlie Hebdo, координираните атентати в Париж на 13 ноември 2015, и през изминалата нощ в Ница – изглежда, че много по-малки и ограничени, но все така смъртоносни удари се случват на територията на Европа.

Разбира се, не става дума само за Франция, но изглежда, че тя е в най-рискова позиция. Според европейските отговорници по сигурността, атаката в Брюксел от 22 март, по време на която загинаха 35 души, също е била предназначена за френска територия.

Иронично, само няколко часа преди атаката в Ница, президентът Франсоа Оланд съобщи, че изключителните мерки за сигурност, наложи след ноемврийските атаки в Париж, може да бъдат вдигнати до края на месеца.

Очевидно някакъв прогрес все пак се бележи – редица военни клетки бяха открити и разрушени. Фактът, че снощната атака изглежда е разчитала на граждански камион, подсказва, че може да има и някакъв успех по отношение на прекъсване на достъпа на терористите до конвенционални оръжия.

На този етап не знаем дали атаката е била свързана с Ислямска държава или изобщо с някаква групировка на ислямски радикалисти – макар че, вероятно никой няма да се изненада, че социалните медии, които използват ИДИЛ и други джихадисти, бързо са реагирали с радостни коментари от случилото се в Ница.

Дори да се окаже, че атентаторът е действал сам, това едва ли ще успокои силите на сигурността в Европа. Това, което атентаторът от Деня на Бастилията успешно демонстрира, е че един терорист може да „постигне“ изключително много, само с един единствен камион и един единствен шофьор.

Тази тактика не е нова. Израел се е нагледал на множество палестински атаки, използващи моторни превозни средства и тежки машини. И все пак, убитите в рамките на една атака, са били много по-малко от тези на празника на Бастилията снощи.

От 2004г. насам, това е четвъртата атака, извършена чрез превозно средство, във Франция. Две атаки с МПС се случиха през декември 2014 в Нант и Дижон, убивайки един човек и ранявайки повече от 20. През януари тази година, атентатор блъсна четирима френски войници, които охраняваха джамия във Валенсия, но никой от тях не беше убит. В компютъра на нападателя бяха открити данни, че е симпатизирал на джихадистки групировки, макар че така и стана ясно дали е бил официално зачислен към някоя от тях.

Най-смъртоносното терористично нападание в Европа, си остава атентатът в Мадрид от 2004г., когато бомби във влак, сложени от хора на Ал Кайда, убиха 192 души. Подобни атаки в Лондонския градски транспорт отнеха 56 живота през 2003г.

И все пак, броят на жертвите на терористични атаки в Европа си остава една малка частица на фона на този в страни като Иран, Пакистан, Сирия и Афганистан. Но би било съвсем честно да кажем, че към момента Франция е държавата, която дава повече жертви от всяка западна страна.

В рамките на Европа, терорът, на който е подложена Франция, може да намери известен паралел с военните кампании, водени от ИРА (Ирландската републиканска партия) и баските сепаратисти през последните три десетилетия на 20 век. Сумарно, жертвите на тези групировки надвишават значително няколкото стотин, убити от ислямски бойци в Европа от 11 септември насам. Но нито една атака на ИРА и баските сепаратисти не е убивала толкова хора накуп, както тази, която се случи снощи във Франция.

Освен това, атаките на ислямските радикалисти се отличават с по-голяма бруталност и показност. На 13 юни тази година, френски полицай и съпругата му бяха намушкани до смърт в собствения им дом от един единствен „боец“ на Ислямска държава. Убиецът стриймваше наживо нападението във Facebook. Френските власти казаха, че по всяка вероятност той е действал по пряка заповед на някой от лидерите на ИДИЛ, които се искали максимум „врагове на исляма“ да бъдат избити по време на свещения месец Рамазан.

Подобни атаки, извършени от „вълци единаци“ са много по-трудни за предотвратяване.

Дори преди атаките от последните две години, Франция се бори със сериозни социални предизвикателства, особено що се отнася до интеграцията на местни жители, често мюсюлмани, които живеят в покрайнините на големите градове. Изглежда, това е част от войната на Запада с ислямския радикализъм и по-конкретно, с ИДИЛ.

Въпреки че реалността очевидно е повече от сложна, едва ли е изненадващо, че след атаките на територията на Франция, публичното недоволство срещи отворените граници и мигрантите, доведе до повишаване на доверието в крайно дясната партия на Марин льо Пен. С президентските избори, които се задават във Франция през април и май 2017, Оланд отчаяно се нуждае от нещо, за което да се хване, така че да изглежда, че контролира ситуацията.

Доколко това е възможно, разбира се, е съвсем отделен въпрос.