Слушай, Григоре
„Слушай сега, Григоре! Недопустимо е да… Трябва да… Остави… Не прави…“
От 2-3 години тениса измести футбола като специалност, от която разбират всички. А с всяка нова победа и най-вече с всяка нова загуба на Григор Димитров, броят на родните тенис анализатори расте за сметка на качеството на техните анализи. Огромната част от тях най-вероятно ще успеят да изброят най-много петима тенисисти от ТОП 100 освен Григор. По тази причина всички те бяха изненадани от загубата на Григор от Доминик Тийм. Не закъсняха и изпълнените с пресилен трагизъм заключения за край на кариерата.
С малки изключения не по-различна е картинката в медиите. За всичко това има една единствена причина. Огромната част от „феновете“ не са фенове на тениса, а са фенове на „Григор гордо развява българското знаме“. И съвсем нормално за тях Тийм е „някакъв младеж“. Значителна част от журналистите, които пишат за тенис, гледат не повече от десетина мача на сезон и то от година две. Затова някак естествено е Робредо да е „каталунски селянин“, когато победи Григор.
Убеден съм, че 99% от българските тенис анализатори щяха да спечелят едновременно турнирите в Акапулко и Дубай ако бяха на мястото на Григор. Но не са. И няма да бъдат, защото е изключително трудно да влезеш в ТОП 100 на АТП. За по-нагоре да не говорим.
„Липсва му шампионското“, заключиха родните специалисти след загубата от Тийм. Странно, нищо такова не се чу в Съединените щати за Куери след загубата му с 2:6 2:6 от същия съперник. А американците имат далеч повече поводи да го кажат, Куери не е нито най-добре класирания им състезател в момента, да не говорим за най-успешният за всички времена. Ако го сравниш с Агаси, Сампрас или Родик е пълно разочарование. Ако погледнеш към по-младите и видиш играта на Фриц – също. Съжалявам, че ще го кажа, но и преди, и след Григор в българския мъжки тенис не се вижда нищо. Само празно пространство. Нямаше драми и за Радванска, която взе само два гейма на Суарес Наваро. Да не говорим за загубата на Бердих от контузения Кирьос. Или за отпадането на Ферер и Нишикори в първите кръгове в Акапулко.
„Бият го по-млади играчи, което означа че е минал пика си“, отсякоха родните тенис тинк-танкове. По тази логика Федерер трябваше да е закачил ракетата след първата загуба от Надал през 2004, да не говорим, че от тогава има цели 23 загуби срещу испанеца. И още толкова срещу още по-младия Джокович. А ако с всички загубили от по-младия Доминик е свършено, то с тениса трябва да приключат Давид Ферер, Алмагро, Надал, Чилич, Иснър, Монфис и Жил Симон между доста други. Колкото до Григор и младите, ако погледнем класирането на ATP, пред 24-годишния българин има само трима „млади“ – 23-годишните Сок и Томич и 22-годишният Тийм. Но пък разликата от няколко месеца във възрастта предполагам, че е огромна.
„Не може да го бие някакъв младок“. ДомДом, както наричат Тийм, е 15-ти в ранглистата, а според мнозина от истинските специалисти в тениса, е с почти 100% шанс да попадне в ТОП 10 тази година. За информация, друг един младок – 20 годишният Кирьос, бие наред последните няколко седмици. За да не сте изненадани, ще ви разкрия и съществуването на 19-годишния хърватин Борна Чорич, който дори има победа над Надал.
„Свиква с второстепенната си роля и позиция“. Горките Давид Ферер, Виктор Троицки и Стан Вавринка, които са свикнали с позицията на номер 2 в страните си. Анди Мъри и Бердих пък може никога да не се доберат до първото място в ранглистата. Дори Федерер и Надал не могат да се противопоставят на Джокович.
„Това, че не играе за България не му помага по никакъв начин“. Това пък е най-голямата глупост, която редовно срещам напоследък. Григор, както и всички останали състезатели играят първо за себе си, тъй като тениса е строго индивидуална игра. Всеки от тях избира турнирите си и решава за участие в отбора за Купа Дейвис в зависимост от програмата си, физическото си състояние и редица други фактори. Ако имаш турнир в Ротердам е логично да играеш в домакинската среща на Белгия в Брюксел. Ако си играл в Буенос Айрес и Италия домакинства в Рим, ще го обмислиш далеч по-внимателно, особено ако следващия ти турнир е в Щатите. В тениса няма понятие „играе за България/Германия/Франция“, освен може би олимпийските игри. Няма състезател, който да е участвал във всички срещи за Купа Дейвис. Просто защото е невъзможно.
„Щом има такива колебания в играта е далеч от големия тенис“. Големия тенис всъщност започва около 112-о място в ранглистата. Това са играчите, които попадат в основната схема на четирите турнира от Големия шлем, без да преминават през квалификации. По този показател Григор е в големия тенис от ноември 2010. Дори ако приемем по-рестриктивен критерий (поставените в същите турнири) границата е 32-о място и Гришо я е прекрачил на 4 март 2013. Да, през 2014 се изкачи до 8 позиция, а сега е 26-ти, но огромните скокове нагоре и надолу в ранглистата на практика могат да зависят и от един турнир. Достатъчно е да отпаднеш в първи кръг на турнир, който си спечелил или обратното, за да спечелиш или изгубиш 10, 15, дори 20 позиции. Освен това тенисът е доста сложна игра, която изисква добра физическа форма, концентрация и доза късмет. Настилката, пътуванията и играта срещу удобни или неудобни съперници също оказват влияние. Така победителят от Ролан Гарос може да отпадне в първия кръг на Уимбълдън, а десетия в света да побеждава редовно номер 3, но да губи редовно от номер 79. Без това да означава, че номер 79 има шанс срещу номер 3.
Останалото – личният живот, гаджетата, селфитата, фотосесиите не ни засягат. От лични впечатления мога да кажа само едно. Където и да отиде Гришо усеща нещо, което никога няма да усети в България. Феновете на тениса го харесват, защото е усмихнат, приятен за гледане на корта и извън него и малко щур. И това чувство на взаимна любов се усеща във всяко видео, за което в България настава тръшкане в социалните мрежи с какви глупости се занимава Григор. Защото тенисът е атмосфера, любов към спорта и огромно забавление на и около корта. А не веене на трибагреници, „Давай, Гришо!“ и „разби, унищожи, посече, смачка“…
А ако нямате още поне десетина любими тенисисти и гледате тенис единствено в очакване Григор да развее българското знаме, по-добре станете фен на Райна княгиня.
