Устройството на движението в един град винаги е било символичният флаг на града. В Милано, на флага ще има изрисуван мотопед, яхнат от елегантно облечена, руса дама с блейзър и слънчеви очила Prada. В Амстердам – младеж с каскет и отвеян поглед на велосипед. В Рио де Жанейро – прегорели хора в 10-годишен кабриолет. В София – колаж. На фона на знака за синя зона, разкривено лице на гневен шофьор, от чиято уста се излива #?!#@!!#@*, до него дрипава старица, която събира лев и шейсет за билет, върху главата й – мъже в черно, налагащи с палки някакъв нещастник, отляво – паяк, вдигащ автомобил, от чиито прозорци се подават дете и куче с насълзени очи, и всичко това – обрамчено в мръсножълта скоба за гуми.
Ако има художник, който иска да нарисува тази картина, нека я подари на офиса на Център за градска мобилност – най-оборотната общинска структура с търговска дейност в света на общинските структури с търговска дейност.
Служителите на ЦГМ са най-сухият трън в очите на софиянци и това има своето логично обяснение. Те не изглеждат красиво, нямат чувство за хумор, гледат агресивно и стряскат шофьорите с катаджийските си жилетки. Освен това, подобно на данъчните служители, зъболекарите и свидетелите на Йехова – работата им се състои основно в тормоз на нормалните хора.
Говоря от позицията на човек, който е налял толкова пари в ЦГМ, че би било редно пред централата им да ми издигнат паметник. Преди време, когато гумата на колата ми беше заключена с поредната скоба, реших, че малкото, което и те могат да направят за мен, е да ме дарят със собствена, лична скоба. Затова надписах тази с маркер – „Скобата на Цвети“. Вероятно до ден-днешен, моята скоба се закача по чужди гуми, но от скобите като цяло не може да се очакват особена морална издръжливост.
Да не говорим за паяците. Тези едри, градски чудовища, верни на своите принципи за персистиращ обществен тормоз, няма да се поколебаят да вдигнат незаконно паркираната ви кола, независимо дали сте оставили в нея буркани с туршия от село, пекинеза или детето си.
Нека това не звучи като мрънкане на нарушителя, получил заслуженото. Законът е закон, защото няма душа и ако паяците и скобите са неговия представител в рамките на перфектния софийски център, всичко е наред. Санкции за нарушители трябва да съществуват и да се прилагат, но необходимо ли е глобата да бъде придружена от панически страх, че са ти откраднали колата, допълнителни пари за такси до наказателен паркинг на другия край на града и унизително отношение?
ЦГМ не помага за добруването на гражданите по никакъв начин. И не изпълнява своята утопична в софийските условия идея: намаляване на автомобилите в центъра на града за сметка на по-активното ползване на градски транспорт.
Във всяка връзка, била тя приятелска, любовна, колегиална или от друг тип, но която наближава своя край, има един момент на фатално счупване, от който възстановяване няма. В последните дни този момент за ЦГМ и гражданите на София настъпи. Всяка система с идеална цел, по която може да се намерят повече пробойни, отколкото въшки в главата на второкласник по време на епидемия, се извърта на 180 градуса и вместо да помага, започва да издевателства.
Ако се чудите какви са пробойните, ето само част от тях: контрольорите практически наказват шофьорите, които са паркирали на указани за това места, докато много други случаи на идиотско паркиране – по трамвайните релси, върху тротоарите, зелените площи, инвалидните места, на булеварда на аварийни или просто така, в насрещното, някак остават извън полезрението на регулаторите на столичното движение. Ако сте паркирали в рамките на синя или зелена зона, но пред гараж, пак може да ви вдигнат колата. Ако сте паркирали в зона в 18 ч. и не смогнете да си платите 30-те лева за махане скобата до 19ч., автомобилът ви бива директно запратен в онези огнища на естествена човешка агресия и мощно излъчване на хорско недоволство – наказателните паркинги. Ако изпратите sms със сбъркан по невнимание регистрационен номер, SMS-системата не ви предупреждава за това. Ако паркирате на инвалидно място с реален инвалиден картон, но в момента не превозвате инвалида, а да речем, подавате документите му за инвалидна пенсия в НОИ, обирате лошите погледи. Но ако никой не ви вижда, а инвалидната ви карта е директно закупена с чисто новото ви BMW X6-ца, всичко е наред. Ако сте здрав батко, който видимо блъска във фитнеса по 7 работни часа на ден, има реален шанс да отървете вдигането на автомобила си, пристигайки навреме при него. Но ако тежите под 60 кг – такъв шанс няма.
Затова, може би е редно от общината да се замислят за по-работещи начини населението да се ориентира към обществения транспорт и да не навлиза в центъра с автомобил. О, вярно. Те вече въведоха един такъв – качването на цената на билета от 1лв на 1,60лв. Дали ще проработи, предстои да разберем.
А дотогава – можем само да предложим няколко варианта.