Сакън, да не се изложим пред шведите!
В сърцевината на българската народопсихология стои един дълбок конфликт: този между желанието да сме горди от националността си, и непреодолимия импулс да изглеждаме на ниво пред чужденците, събран в мъдрата фраза „Само да не се изложиме пред чужденците“.
Силно любим българската роза, красотата на българската жена, разкоша на Родопите и българския чесън, но като в една компания от десет човека нечие гадже е от Великобритания и живее в България само от пет години, всички говорим на английски. Когато сме на „конф кол“ с хора от Украйна, Сърбия и Молдова, се стараем да говорим добър английски, че да не помислят чужденците, че сме глупави. А случи ли се българин да се изложи зад граница (припомнете си случая с българина, ритнал жена в берлинското метро), се срамим и потим пред европейската общественост, докато не стане ясно, че не ми бил българин, бил ми циганин. Звучна колективна въздишка. Орезилили сме се, ама не твърде много, защото уж целият свят знае: българите са едни, циганите – съвсем други.
Какво се случва обаче, когато чужденците изпростеят на родна територия? Разклащат ли се устоите на всенародното обожание към чужденците, когато всяко лято в Авгиевите обори на Слънчев бряг стотици пияни европейци къртят пейки, повръщат катми и правят балконинг? Не. Даниел Петканов отива при тях, прави репортаж как се организира оргия на плажа и всички се смеем. Но се смеем добросърдечно, да не ги обидим. Все пак развиваме туризъм.
А в туризма всеки знае (а който не знае, му беше припомнено в сутрешен блок от Благой Рагин, председателя на Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация), че верую номер едно е: „Клиентът винаги е прав“.
Той систематизира правилата: „с клиент не се спори“ и „усмивката е задължителна“. Сиреч – „Бий ме, обичам те“.
Дискусията пламна по повод случая с 54-годишният Георг Ралф Сундберг, шведски турист, който стана интернет звезда със здравия си ритник, който отхвърли назад приклекнала камериерка. Тая работа от една страна ни възмути. Мъж рита жена в лицето – не е готино. От друга обаче…жената е обслужващ персонал. И то в хотел, където ходят чужденци. А скандинавските туристи (както отбеляза и Рагин), са малко по-горделиви и чувствителни и трябва да внимаваме да не ни бойкотират и да не ни изтекат едни 250 милиона евро през пръстите. Председателят дори извади пример, според който преди пет години имало друг „инцидент“ с шведски турист. Какъв? Ами убийство в бар, ама те такива неща се случвали навсякъде, където има гости, нали…Важното е да не разсърдим шведите.
След първоначалната нулева реакция на властите спрямо случая, видеото с камериерката стана вайръл в социалните мрежи и последва повторен арест на провинилия се. В момента Сундберг е в ареста и му се поискана постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, която ще се гледа утре.
Да беше престъпникът циганин – нещата са ясни. Да беше тъмнокож или арабин, пак щяхме да разберем. Бежанец – ясно. Ама той швед, скандинавец. Викинги, горд народ. Много неприятен случай.
Оня стремеж към национална гордост, заради който обичаме Родопите и розите, ни обединява около справедливото разнищване на казуса – а именно наказание за виновника с тежестта на българския закон. Тоя пуст стремеж да ни обичат чужденците обаче ни пречи да спим.
Ще ги разочароваме сега шведите и като отидем на екскурзия до Стокхолм, ще ни гледат изпод вежди, че сме арестували техен сънародник. Ще си говорят зад гърба ни, че сме негостоприемен народ, а едно гостоприемство ни е останало. Ще обслужват добре японците с техните огромни фотоапарати, а на нас ще ни забавят поръчката нарочно. И то точно около националния празник на Швеция да се развихри тая история…Все едно нашенец да отиде в Швеция на трети март, през почивните дни, да ритне някоя шведска камериерка и да вземат, че да го арестуват. Не е хубава тая символика.
Интересно дали шведските медии дъвчат случая и дали гражданите там се червят, че техен сънародник така се е изложил зад граница. Нещо ме кара да се съмнявам.
