Поне да стигнем латвийците……

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Умните се учат от грешките си, а мъдрите – от грешките на другите.“ В този ред на мисли за поре ден път е добре да се огледаме какво става в Европа и по-точно в държавите от калибъра на България. Винаги съм считал, че Ирландия и Латвия са примери, от които може да се поучим най-сполучливо. Защо Ирландия ли? Защото келтите са пример за бърза реакция и дълбочина при правене на реформи. Защо Латвия ли? Защото имахме сходна финансова система и еднакво социалистическо минало като сателитни на Москва държави. И Ирландия, и Латвия обаче успяха да изплуват от финансовата криза с реформирани публични сектори. Ние продължаваме да сме роби на думите и загърбваме действието.

Латвия е държава на крайните контрасти. Повече от двадесет години след обявяване на независимостта си тя преминава през периоди на бурен икономически растеж и дълбоки „потапяния“.

През деветдесетте години на миналия век тя избира неолибералния модел на капиталистическо развитие – т.е. ниски данъци и ограничено участие на държавата в стопанските процеси. Нещо такова се случи и в България. Тук обаче е редно да отбележим, че процесите на глобализация вкараха малки и отворени икономики от типа на българската и латвийската в изключителни турбуленции, за които те бяха съвършено неподготвени. Нивото на успех е функция на две неща –

гъвкавост и устойчивост

Да, но и двете държави имаха изключително ограничен, неадекватен на новите условия човешки капитал. Това, което беше още по-негативно, е, че и в двете започна масов емиграционен процес, който впоследствие ерозира пенсионната и здравната система.

В периода 2004-2007 най-същественото за латвийската икономика бе вливането на огромен чуждестранен капитал под формата на директни инвестиции и кредити, което в края на краищата акумулира огромни вътрешни и външни дисбаланси. Дефицитът по текущата сметка за 2004 година бе 12,9% от брутния продукт на страната, като през 2006 и 2007 година той достигна съответно до 22,5% и 22,4%. В този период икономическото развитие на Латвия и България твърде много си приличат, но с едно огромно изключение. Латвия по един категоричен начин инвестира огромен административен ресурс в посока членството на страната в паричния съюз, докато България по най-погрешния начин зае изчаквателна позиция. Финансовата криза от 2008 година удари Латвия по най-лошия начин. През 2009 година

свиването на брутния продукт

бе в размер на 17,7%, което изправи страната на ръба на банкрута. Латвия трябваше да бъде спасявана от международни кредитори. Искам обаче дебело да подчертая, че в нито един момент латвийските публични финанси не акумулираха държавен дълг, надхвърлящ 45% от брутния продукт. След тежки преговори през въпросната година прибалтийската държава подписа споразумение с МВФ, ЕС и финансови донори за финансова помощ в размер на 7,5 млрд. евро и запретна ръкави. Точно по начина, по който го направиха и ирландците. В изпълнение на условие за тази финансова помощ бе разработена стабилизационна програма, която включваше фискална консолидация и тежки структурни реформи. Онова, което е от изключителна важност, е, че държавната администрация не бе раздута в нито един момент. Между другото задълбочени макроикономически анализи за причините, които вкарват в трапа на финансово-икономическите турбуленции малки и отворени икономики от типа на Латвия и България, почти липсват. Има само статистически данни и повърхностни коментари след кризисния период. Превантивните действия за такъв тип икономики са истинско предизвикателство за икономическата мисъл. Това, което бе изтъкнато обаче от латвийските специалисти, е, че от гледна точка на демографските катаклизми и активната емигрантска вълна латвийската икономика ще се свива в номинален размер. Въпреки относително малката държавна администрация тя бе намалена допълнително с една трета. Латвийците също така отказаха категорично да бъдат обложени с данъци приходите от капиталовия пазар и сделките с имоти. Според индекса на глобалната конкурентоспособност след кризисния период латвийската икономика расте най-вече от

новите технологии и иновации

Трябва обаче да отбележим, че тази трансформация се намира в начална фаза и ако темпът на развитие в тази посока не се запази, малката прибалтийска държава отново ще попадне в турбулентна вълна. Най-големият проблем към днешна дата се явява високото ниво на безработица. За последните пет години тя твърдо се е установила над 10%. Според местни анализатори, ако вследствие на подобрената стопанска среда започне обратен процес на връщане на напусналите държавата в периода на кризата, то безработицата може да се увеличи допълнително между 3 и 6%. Знам, че това звучи на пръв поглед парадоксално, но в тази позиция има и доста логика. Средната работна заплата в страната се движи около 300 евро. Горе-долу по този начин стоят нещата и в България. В Латвия има също така изключителна концентрация на население и бизнес в големите градове, което води до съществени регионални дисбаланси в стандарта на живот. По показателите стандарт на живот, бедност и резки социални различия Латвия е на дъното в европейската класация заедно с България и Румъния. Латвия е на трето място след горепосочените държави и по ниво на висока смъртност. Средната продължителност на живота е 73,9 години. Интересно е също така да бъде споменат фактът, че в Латвия има най-много затворници на 1000 човека в Европа. Не знам дали това е в основата на резкия спад на криминалните престъпления, но по всяка вероятност има някаква връзка.

Европейските комисари сравняват ситуацията в Гърция с тази в Ирландия и Латвия. Както съм писал многократно, нямаше коренно различен подход в предписанията за финансово и икономическо възстановяване от страна на кредиторите. Ефектите при Латвия и Ирландия са налице. Шефът на МВФ Кристин Лагард с гордост разказва при свои участия за „успешния латвийски пример“ след намесата на МВФ.

България може да постъпи мъдро и наистина да проучи детайлно латвийския път към еврозоната. Банковата криза в малката държава имаше много по-опустошителни последствия за икономиката на страната от тези в България. Латвийците обаче показаха бърза реакция и превърнаха кризата в начало на „успешния разказ“. Бидейки членове на еврозоната, латвийските банки имат де факто достъп до неограничен и евтин ресурс от Европейската централна банка, което е предпоставка за наливането на свеж ресурс в икономиката.

Накрая бих желал да завърша коментара си по начина, по който го започнах: „Умните се учат от грешките си, а мъдрите – от грешките на другите.“

 
 
Коментарите са изключени за Поне да стигнем латвийците……