Пич, може ли една услуга?

Услугите са щекотлива работа. Когато на човек му се наложи да поиска услуга, никога не знае дали тя е малка, или прекалено голяма. Демек не знае дали няма да се прецака или пък да изнаглее. А и двете са доста кофти.

Но едно е сигурно: хора сме, трябва да си помагаме. Особено пък ако сме приятели. Та как се отказва услуга на приятел? Нали за това са приятелите?

Или пък не. Услугите, които си искахме като деца, бяха безобидни като захарния памук на клечка (не слушайте какво говорят диетолозите). „Може ли да си поиграя с твоята количка за малко?“ „А може ли да ми дадеш твоето миришещо листче за сестра ми, че мрънка, че няма такова?“

„А дали ще може да кажеш на госпожата, че ще закъснея, защото ме е задържал господинът по физическо“, започнахме да ставаме по-дръзки в училище. „Може ли една цигара?“, питахме в гимназията. „А ще ме закараш ли на бала с колата на баща ти, щото моят кара Шкода, ебаси?“, изнаглявахме вече малко преди абитуриентския бал.

През студентските години приятелите също си искат услуги: тук 20 лв., там 30. Глътка водка, две цигари, преснимани лекции, нормалните неща.

Колкото повече човек пристъпя в света на възрастните обаче, толкова по-зловещ смисъл добива изразът „Може ли една услуга?“.

След като наскоро ходих да взимам с колата приятели от съседна държава, отказах на други приятели да пренасям наркотици през граница заради тях и прекарах няколко поредни неделни вечери, оправяйки компютъра на трети приятел, реших, че е необходим опит за очертаване на нормалните услуги от прекалените такива.

Ето ги и резултатите от този опит:

Нормално е…да ми поискаш някаква сума пари назаем.

Ако човек е много скъсан с парите, консервите в дома му са на привършване, следващата заплата е на отстояние като Меркурий от Марс, децата плачат и ходят без памперси, родителите мизерстват т.н., естествено е този човек да поиска пари назаем от приятел. И ако приятелят може да ги даде, ще ги даде. Без мрънкане и чудене.

Не е нормално…да ми поискаш да изтегля кредит вместо теб.

Пълен абсурд без Румен Бахов.

Нормално е…да ме помолиш да те закарам някъде.

Ами да, ако трябва да отидеш до летището и поради някаква причина не искаш да взимаш такси, ще те закарам. Дори ако е в 7 сутринта. Ако е по-рано, става нахално.

Не е нормално…да ми поискаш колата да заведеш фамилията на пикник край Лакатник.

Колите са много лични вещи. Само който няма кола, не го знае. Не се искат назаем.

Нормално е…да ме помолиш да ти донеса лалета от Амстердам.

Не е нормално…да ме помолиш да ти донеса хашиш от Амстердам. Приятелството не включва излагане на приятеля на риск да бъде обграден от немски овчарки на летището, след което да спи в ареста.

Нормално е…да ме помолиш да дам кръв за теб или твой роднина. Винаги бих го направил.

Не е нормално…да ми поискаш единия бъбрек. Приятелството си е приятелството, но бъбреците са си само два.

Нормално е…да ме помолиш да те запозная с братовчедката на жена ми, защото ти се е сторила секси. Защо не?

Не е нормално…да ме помолиш да поискам развод на жена си, защото си й хвърлил око.

Нормално е…да ми дойдеш на гости на морето, където съм с караваната, и да се настаниш на палатка в съседство.

Не е нормално…да искаш детето ти да спи в нашата каравана всеки следобед, където по принцип спя аз. Всеки следобед.

Нормално е…да ме помолиш да ти помогна да изнесем гардероба, докато правите ремонт.

Не е нормално…да ме помолиш да измажа всичките стени с латекс, защото цялото семейство сте алергични от латекс и няма кой да го свърши.

И така. „Може ли една услуга?“

„Може“. Но първо ще чуя каква.