Петролът ще зависи от долара и от отношенията САЩ – Русия

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Защо цените на петрола тръгнаха нагоре? Този въпрос си задават абсолютно всички участници на пазара – от финансови анализатори до крайните потребители. Отдавна цените на „черното злато“ са се откъснали от чисто пазарния механизъм на търсене и предлагане при формирането им. Само да припомня, че в началото на годината цените на петрола от типа „Брент“ се движеха около нивата 44-46 долара за барел. През последните дни цената му се изстреля до 66-67 долара за барел. Според Международната агенция по енергетика от началото на годината среднодневното търсене на петрол в глобален план е в рамките на 93,6 милиона барела на ден. Среднодневното производство на петрол надвишава търсенето с около 2 милиона барела на ден. На базата на сухата статистика е трудно да бъде обяснено това покачване на цените. Още повече че възстановяването на американската икономика изглежда доста летаргично за първото тримесечие на тази година.

Европа от своя страна показва известно икономическо съживяване, но то е далеч от желания темп. Разбира се, мнозина анализатори смятат, че в основата на последния скок лежи рязката обезценка на американския долар спрямо основните валути. Да припомним, че спрямо еврото доларът отбеляза почти 10% обезценка през последните месеци. Други анализатори предпочитат да използват термина

„битка между гигантите за пазарен дял“

опитвайки се да открият причината за резките движения. Според тях отказът на държавите членки на ОПЕК да намалят дневния си добив въпреки ниските цени се обяснява с факта, че това е форма на ценова политика за разоряване на американските компании, добиващи нефт по нетрадиционен път. Не е тайна, че повече от половината компании в САЩ, работещи в областта на шистовия газ, покриват своите производствени разходи при цена на „черното злато“ над 75 долара за барел. В същото време тече отявлена битка между държавите членки на ОПЕК и тези, които добиват петрол, но не са членки на организацията. Всеизвестен е фактът, че липсва каквато и да била координационна политика между тях. По-точно е да се каже, че те се противопоставят официално, когато стане въпрос за производствени квоти.

Най-големите производителки на петрол, които не са членки на ОПЕК, са Русия, Бразилия, Виетнам и Малайзия. Саудитска Арабия като най-голям играч в ОПЕК добива петрол в момента на почти пълния си производствен капацитет. Ирак се намесва все по-агресивно на пазара и според някои специалисти продаденото количество петрол ще бъде най-голямото от 1974 г. насам. Да, много е странно как чисто фундаменталната картина не корелира с пазарните нива в момента. Разбира се, че от централата на най-голямата инвестиционна банка в САЩ „Голдман Сакс“ публикуваха поредната манипулативна прогноза и заявиха, че от тези нива петролът отново ще направи рязка обезценка. Обзалагам се, че ако се разкрият детайли по отношение на това кои играчи се явяват най-големите купувачи на фючърсни петролни контракти, името на тази инвестиционна банка ще бъде начело. Знаете ли защо? Според същата тази банка и на база прогнозата в началото на годината петролът трябваше да се търгува в момента на ниво 35 долара за барел.

Малко разминаване от 30 долара

Държавите производителки на петрола, които не са членки на ОПЕК, бяха изпаднали почти в паника при цени на петрола под 50 долара за барел. Те предприеха масирани действия по отношение намаляване на производствените разходи. На другата плоскост бяха Кувейт, Саудитска Арабия и ОАЕ. Те агре­сивно инвестираха в увеличаване на производствения си капацитет в битката за заемане на допълнителен пазарeн дял.

Изключително интересен анализ прави известният макроикономист Ед Ярдени. Той проследява в ретроспективен план съотношението между глобалното производство и глобалното търсене на петрол. Най-голямо предлагане спрямо търсенето е имало през 2002 г., когато предлагането е надвишавало 1,1 пъти търсенето. Тогава цените на петрола от типа „Брент“ са се движели около 40 долара за барел. От началото на годината това съотношение е 1,01 – това означава, че в дългосрочен план петролният пазар изглежда относително балансиран. Друга интересна статистика е, че в периода 2006-2015 г. производството на петрол от държавите членки на ОПЕК варира в диапазона 34-38 милиона барела на ден. Производителките на петрол обаче, които не са членки на организацията, реализират непрекъснат ръст на производство, което за същия период се повишава от 46 милиона барела на ден до близо 58 милиона барела. Какво означава това? При всички положения това озна­чава, че покачването на цената на петрола ще бъде лимитирано. Както каза вече петролният министър на Саудитска Арабия: „Ние никога повече няма да видим цени на петрола над 100 долара за барел.“

Моето лично мнение, е че цената на „черното злато“

намери своята равновесна точка

в диапазона 55-65 долара за барел и до края на годината всяко движение извън тези граници ще бъде екстремно. Явно всичко ще зависи от стойността на американския долар. По отношение на долара също не смятам, че ще станем свидетели на нови катаклизми до края на годината. За крайния потребител това е добра новина, тъй като резките ценови движения силно изнервят даже когато говорим за поевтиняване. Ако през юни станем свидетели на покачване на основната лихва от страна на Федералния резерв на САЩ, това ще доведе до поскъпване на долара. Неминуемо този факт ще натисне цените на петрола надолу. Ако цената на петрола се повиши до 70 долара за барел, сигурен съм, че производителите ще започнат масирани разпродажби на петролни фючърсни контракти с цел

„да заключат ценовото ниво“

което ще върне цената му около 60 долара за барел. Казано с други думи, очаква ни спокойно „петролно“ лято.

Трябва да отдадем и подобаващо внимание на последните събития, отразяващи взаимоотношенията между САЩ и Русия. Забелязва се плах опит за тяхното стопляне. Всеизвестен е фактът, че мнозина играчи смятат спада на цените на петрола като форма на санкция спрямо Русия. Аз лично не споделям тази конспиративна теория, но при цена на петрола над 65 долара за барел руската икономика видимо ще се оживи. Английското списание „Икономист“ прогнозира, че ако цените на петрола за 2015 г. останат на средногодишна база над 65 долара за барел, това ще доведе до допълнителен ръст на руската икономика с 1%. Ако мога да направя кратко обобщение, то е, че цената на петрола през 2015 г. ще зависи най-вече от курса на долара и от руско-американските взаимоотношения.