Пътят на бежанците: Западните Балкани
Пътят се превърна в рутина, с палаткови приемни центрове, където бежанците биват преброявани, а пръстовите им отпечатъци снемани, преди да се качат на автобуси, които ги откарват няколко стотици километра на север.
Близо 300,000 преминаха през Западните Балкани от началото на годината, а повече от 6,000 поемат по този път ежедневно.
Междувременно се строят огради и се затварят граници. Унгария първа започна да не позволява на бежанците да влизат в страната. Хърватия и Словения последваха този пример.
Ако Германия и Австрия също прибегнат до такива мерки, нарастващ брой хора – десетки хиляди – е възможно да се окажат затворени в Западните Балкани в началото на зимата. Към момента, възможностите на Сърбия позволяват на страната да подслони 800 бежанци.
Хуманитарната криза носи със себе си бързо влошаване на отношенията между държавите в региона. Политиците с готовност използват отдавна съществуващи вражди и печелят подкрепата на електората като разменят остри реплики със съседите.
По време на „малката“ среща на върха, свикана от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер миналата неделя, се постигна споразумение за 17-точков план, но не се даде отговор на два големи въпроса: как да бъдат опазвани границите по Балканския път и как ще бъде заплатено за допълнителен подслон и регистрационни центрове за бежанците. Въпросът за релокацията на бежанците, останали в Западните Балкани, също беше заобиколен.
Повечето държави от Западните Балкани се затрудняват с това да осигурят добро управление на потока бежанци.
Заради липсата на капацитет на граничната полиция, те понякога прибягват до използването на военни части и по този начин повишават напрежението в отношенията със съседите си. Допълнителните 400 полицаи, които бяха обещани на Словения от Брюксел в неделя не се оказаха достатъчни, за да успокоят паниката в страната, предизвикана от нарастващия брой бежанци и сега Любляна обмисля построяването на собствена ограда.
Доходоносността на трафика на хора възроди мафиотски мрежи от времето на Милошевич и засили сивите сектори в икономиката на Западните Балкани, която и без това страда от липса на инвестиции и ниска конкурентноспособност. Докато по-силно и по-видимо ангажиране на Фронтекс с проблема ще помогне за стабилизирането на ситуацията в краткосрочен план, дългосрочното решение трябва да бъде цялостен общоевропейски план към външната граница на ЕС, който да взима под внимание институционалните слабости на балканските държави, които не са членки на Съюза.
Досега Македония и Сърбия бяха конструктивни при справянето с кризата, изпращаха правилните послания и задържаха границите си отворени. Но те могат лесно да попаднат под натиска на домино ефекта, създаден от северните им съседи, които затварят своите граници.
Западните Балкани, и в частност Македония и Сърбия, трябва да бъдат част от по-широко решение на кризата. „Малката“ среща на върха беше стъпка в правилната посока. Но страните от Западните Балкани трябва да бъдат третирани като равноправни партньори и да получат своето място на масата за преговори при следващата среща на ЕС по въпроса за кризата с бежанците. Те не просто ще бъдат членове на ЕС един ден, но поради географското си положение, трябва да бъдат включени в процеса на взимане на решения.
Западните Балкани не трябва да бъдат третирани като бележка под линия. Размерът на кризата изисква колективни действия, които излизат извън пределите на 28-те държави членки са ЕС.
Западните Балкани трябва да бъдат включени в европейски институционален механизъм за справяне с кризата, и в частност в предложения механизъм за преселване и структурата, разчитаща на горещи точки за разглеждане на молбите за убежище. Това би осигурило подреден и хуманен начин за справяне с бежанците, които ще бъдат блокирани в Македония, Сърбия, или другаде в региона. Такова решение ще намали също натиска върху границите с Унгария и Хърватия.
Като въвлече Западните Балкани в механизма за преселване на бежанци, ЕС ще спечели също допълнителни страни, в които те да бъдат настанени.
Държави като Албания и Косово имат капацитет да приемат определен брой бежанци. Няколко лидери вече дадоха индикации, че държавите им са готови за приемането им. По време на „малката“ среща на върха се постигна споразумение да се подкрепи строежа на лагери с капацитет 50,000 бежанци по пътя от Върховния комисариат на ООН за бежанците. Това е добре дошло. Но остава въпросът дали тази цифра е достатъчно голяма и кой ще плати за това.
Бежанската криза подлага един крехък регион под сериозен натиск. Още по-голям наплив може да се окаже твърде дестабилизиращ и разрушителен за тези страни. Грубата реторика, която излиза на повърхността в резултат на кризата, показа, че националистическите тенденции не са далече. Пренебрегването на региона води до сериозни рискове за ЕС.
Оригиналният текст на Европейски съвет за външна политика (ЕСВП) можете да прочетете тук.
