Патриотични игри на санкции

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

Представете си два огромни драгстера, застанали един срещу друг с включени фарове и форсиращи двигатели. Между тях има разделителна линия, върху която лежи човек. Без значение кой от двата драгстера ще потегли първи, е ясно, че човекът на линията няма абсолютно никакъв шанс да оцелее.

Нещо такова се получава и със санкциите на САЩ срещу Русия. Тялото между двете спортни коли, разбира се, е Европа. Да, Старата госпожа няма печеливш ход оттук насетне. Старият континент е тотално раздвоен между политическата подкрепа за санкциите и корпоративната зависимост на европейския бизнес от Голямата мечка.

Каквото и да направи Европа, ще сбърка

Ако санкциите й срещу Русия останат единствено в сферата на реториката, ще сбърка още повече. По абсолютно същия начин стоят нещата и за Русия. Най-страшното за нея като цяло обаче е изводът, че тя вече е доказано неблагонадежден политически и бизнес партньор. Почти невъзможно ще бъде през следващата декада Русия да избяга от този си имидж, не и под ръководството на Владимир Путин, разбира се.

Мнозина от политическите анализатори се опитват да сравнят ефекта от санкциите срещу Русия с ефекта от санкциите, които бяха приложени срещу Иран във връзка с ядрената й програма. През 2013 г. Европа реализира 12,3% от своя търговски оборот с Русия. С Иран по време на санкциите търговският оборот беше 0%. Като процент от глобалното стопанство Русия произвежда около 3%, докато на Иран се падат 0,3%. Валутните резерви на Русия се движат около 500 милиарда долара, което представлява 23% от брутния продукт на страната. При Иран ситуацията по време на санкциите бе следната: 68 милиарда долара валутни резерви, което представляваше около 19% от БВП. Горната статистика е изключително важна, за да може да бъде направен някакъв прогнозен анализ за ефекта от санкциите срещу Русия в средносрочен и дългосрочен план. Анализаторите отчитат факта, че спрямо Иран санкциите са

дали резултат чак на десетата година

Очевидно е, че Русия има повече вътрешен ресурс да устои на тези санкции, но безспорно е, че стопанството й ще изпадне в рецесия още през следващата година.

Рестрикциите срещу три държавни руски банки за достъпа им до капиталовите пазари обаче ще бъдат с най-значими последствия като цяло. Популистката социална политика на Путин раздува почти неуправляеми бюджетни дефицити в публичните финанси на страната. Русия има перманентна необходимост от емитирането на държавен дълг за тяхното покриване. Липса на достъп до капиталовите пазари означава само едно и то е пускане на печатницата за рубли. Инфлацията ще бъде напомпана двойно в рамките на една година, а това означава повсеместно обедняване за руснаците. Категорично Путин няма да се откаже от позицията си спрямо Украйна. Това е единственият начин да съхрани поразклатения си образ на железен мъжкар. Проектът му „Евразия“ е с много повече спорни моменти, отколкото перспективата му като стабилен икономически съюз. Неговият генезис е базиран единствено и само на противопоставянето, а не на икономическата логика. Няма да бъде пресилен изводът, че през следващата година основните врагове на Путин

ще бъдат вътре в самата държава

в лицето на затъващия руски бизнес и обедняващите хора.

Основният проблем за Европа, разбира се, е, че остават доставките на руски газ. Ако бъдат ограничени доставките на синьо гориво, не се знае кой ще пострада повече – Русия или Европа. Америка е категорична, че хватката на санкциите ще се затяга, ако Русия не промени курса си спрямо Украйна. Това означава, че перспективите за европейските компании от енергийния и автомобилния сектор са твърде мрачни. Впрочем акциите на всички европейски автомобилни компании паднаха през последните дни средно с по 3%. Френският енергиен гигант „Тотал“ вече официално заяви, че спира процеса по придобиване на акции от руската компания за добив на газ „Новатек“. „Фолксваген“, „Форд“ и „Опел“ ще бъдат най-потърпевшите от затягането на санкциите на база проучване направено от университета в Дуисбург.

Основният въпрос е: Ще се върне ли Европа в цикъла на икономическа стагнация през следващата година? Засега макроикономистите са умерени в прогнозите, но логичният отговор е по-скоро „да“. Най-активният привърженик на санкциите от европейските държави се очертава Холандия и това е напълно обяснимо. Като цяло лошите новини нарастват притеснително бързо.

Според анализ на японската банка „Номура“ през следващите девет месеца се падежират облигации на руски банки, които попадат в списъка на санкциите, от тях около 39 млрд. долара са притежание на чуждестранни инвеститори. Това според оценката на анализаторите е „управляем процес“. От централния офис на ВТБ официално заявиха, че санкциите няма да попречат на оперативната й работа. Това, което трябва да се подчертае, е, че в санкциите спрямо банките са включени единствено

ограничения за потенциалните чуждестранни купувачи

на нови облигации, емитирани от въпросните банки. Казано с други думи, директният ефект ще бъде почти нулев. И ВТБ, и Сбербанк имат поделения в континентална Европа. От Европейската комисия казаха, че санкциите не касаят техните поделения, засега с цел да не бъде заплашена финансовата стабилност. Нали си представяте колко половинчати са тези мерки като цяло.

Налице са всички индикации, че светът е изправен пред нова студена война. Това ще окаже категорично влияние и върху състоянието на европейската икономика. За България нещата са ясни, а именно замразяване на всички руски енергийни проекти на територията на страната. Към настоящия момент позициите на Москва и Вашингтон все повече са втвърдяват. „Безграничната любов“ на руския народ спрямо Путин изглежда вече е изчерпана, което ще ускори процеса на неговото падане. Да, аз лично не вярвам, че Путин ще може да овладее ситуацията в страната оттук насетне. Най-неприятното при такива обстоятелства е, че отчаяният човек е способен на всичко. Още повече ако той се казва Владимир Путин и в неговите ръце е концентрирана толкова огромна репресивна мощ. Категорично не вярвам, че Китай ще заеме проруска позиция. Доверието между руснаци и китайци ерозира по същия начин, по-който това става и с останалите руски партньори. Смятам, че едно категорично становище на Китай по отношение на руско-украинския конфликт може да сложи неговата точка. Да видим. Знаем, че китайците повече действат, отколкото говорят. А, да не забравя, и готвят… Какво ли готвят в момента китайските другари, това е въпросът?