Никога не съм разбирал възмущението на част от хората (не всички, разбира се) от оригването след чаша хубава бира. Дали от погнуса, дали от някаква културна притвореност, често обръщат глава настрани.
Вчера с моя адвокат апокалиптик, за когото е ставало дума и в други печално-поучителни истории, си говорихме за живота. Според него животът е ужасен и непоправим, изпълнен с тъпи мутри и чудовища.
На входа на малкото градче Макинга в Холандия гордо стърчи табела „без пътни знаци“. Веднага човек си помисля, че вътре ще срещне автомобилен армагедон.
България е била изправяна пред навлизането на бежанци на нейна територия и e прокуждала бежанци от своята територия няколко пъти в най-новата си история.
Със стартирането на предизборната кампания в мен отново се породи въпросът за автентичността на политиците. Занимавайки се с политически науки имам възможността да наблюдавам десетки, дори стотици реакции на хора, породени от качеството на българските политици.