Анализ на Константин Вълков (Дарик Радио – http://dariknews.bg/) за ситуацията вляво.
Десет дни след обявяването на АБВ президентът Първанов е заклещен в задръстване. И дори с моторетка като на Оланд му е трудно да се измъкне.
Малко повече от десет дни минаха и от скандала с любовницата на френския президент Франсоа Оланд, който не застрашава с нищо френската република, най-много да вдигне на крака омаломощения елисейски рейтинг. Оланд беше хванат на скутер, с каска на главата, за да избегне задръствания и нежелани погледи, пътувайки за адрес, където го чака близка до сърцето дама. Този малък щрих от отминалите 18 президентски месеца на Оланд на добавя нищо към картината за неговата провалена кариера. Всъщност току-що излязлата книга „Jusqu’ici Tout Va Mal“ – дотук нищо не върви добре – обобщава какво точно е направил Оланд за Франция.
Заглавието на въпросната книга идеално пасва и на българската ситуация, позволявам си да го открадна.
Нищо не върви както трябва с шумно обявеното завръщане на Първанов, маскирано като АБВ. Първанов попадна в тежък трафик джем, от който е трудно да се измъкне, освен ако всичко не е режисирано от самия него. Малко вероятно, но все пак възможно. Първанов да е направил задръстване, подобно на изкуственото задръстване на губернатора на Ню Джърси Крис Кристи, спретнато за отмъщение на политически противник? По-скоро не.
Ако все пак задръстването, в което Първанов стои и няма мърдане напред-назад-встрани, е режисирано от самия него – добре. В противен случай jusqu’ici tout va mal.
На път е да се докаже първата версия по повод възкръсването на АБВ – личната амбиция на Първанов не е шега работа, но точно тя му играе лоши шеги. Досущ като първите дни след края на втория му мандат, когато вместо да почине, да се оттегли, да излезе в неколкомесечно забвение, той продължи със своята непремерена активност. Без поне за малко да направи така, че да почувстваме липсата му. Прибърза.
Както прибърза и с обявяването на АБВ. Ако приемем, че зад това все пак се крие внимателно премислен ход, този ход е всичко друго, но не и внимателно премислен. Сигурно Първанов е очаквал да бъде изключен от БСП, което никоя здравомислеща глава на „Позитано“ няма да направи. Сигурно е очаквал да бъде засипан с благодарствени писма и молби за присъединяване към АБВ, което не се случи. Сигурно Първанов е очаквал да привлече подкрепата на апатични, но трезвомислещи гласоподаватели, които напълно отказа с намеренията си да реанимира разговорите за АЕЦ „Белене“ и отмяната на плоския данък. Сигурно Първанов е очаквал да чуе нестихващи социалдемократически аплодисменти, когато обяви името на Калфин за водач на листа, без да си дава сметка, че самият Калфин е идеалният втори или трети играч в листа. Политик, който никога няма да привлече апатични гласове, поставен като първи.
Георги Първанов забрави стария политически закон, че никой не е по-силен от марката, освен ако той самият не е марката. При ГЕРБ-Борисов марката е Борисов, ала при БСП-Станишев-Първанов марката е БСП. Каквото и да правиш, БСП остава по-силна от теб.
Нещо повече. Първанов създаде алиби за Станишев, ако загуби изборите. После консолидира БСП като никой протест досега. След това напомни за слабохилядния потенциал на отделни играчи като Татяна Дончева, Ивайло Калфин и останалите. Въпросните солови играчи на БСП никога не са имали потенциал от повече от 7-8 хиляди гласа, освен ако играч като Ламбо не е прикрепен като ракета-носител, която вади от задръстването. Точно задръстването, в което Първанов стои и чака, трябва да го светне, че единственият изход неговото АБВ да изкласи до края на азбуката е в търсенето на човек, който да го извади оттам.
В логиката на задръстването, всеки започва да играе срещу всеки. Веднъж попаднал в такова, всеки около теб се превръща във враг. Всяка кола се бори с теб, всеки е потенциален противник, който иска да те изпревари, задмине или засече, нищо че стоите заедно в един и същи трафик. Губиш надежда, докато не се намери някой да отпуши трафика или да те изведе с хеликоптер. Някой като Ламбо.
На президентските избори Калфин спечели гласове, заради БСП и заради Ламбо. Днес Първанов няма марка като БСП зад гърба си, поради което отчаяно има нужда от нов Ламбо, за да върне АБВ в играта. Има нужда от фигура, която да даде тласък на една пушка, която гръмна, ама с шумозаглушител. Има нужда от личност, която да изкара азбуката до края. Засега в АБВ такъв играч няма, не се вижда и на резервната скамейка. Очакваме пролетния трансферен прозорец, пък да видим.