Особености на къмпингуването
„Ей, гледай бе, кво е т`ва чудо! Я го опъни оттука, лелеееей!”.
И тишината на дивия плаж е разцепена от истеричен смях. Трима сладури са решили да дойдат на палатки и току-що са отворили чисто новата си тента, която кодово наричат „чудо”.
След като се борят с нея близо 30 минути, гарнирайки некоординираните си движения с екзалтирани крясъци, тримата лягат блажено под „чудото” с думите: „Ей т`ва е чуек. Дай да са щракним сега за Фейса да види Галя къде сме и тя къде е, а? И да са тагним, а? Хахахаха”.
Благославям чувството си за хумор в подобни ситуации. Винаги съм срещала удивляващи личности на най-неочаквани места като този див плаж. Дори могат да бъдат разделени в групи.
Първи са къмпинг-ентуасиастите.
Веднага се познават по клекналата им кола и 25-те сака, кутиите и кашоните, с които се понасят към бивака. Обикновено са станали около 4 часа сутринта, защото са наясно, че заселването на бивака ще отнеме повече от 5 часа предвид екстрите, с които са се снабдили. Те са похарчили две-три заплати, за да се оборудват до зъби за първите си палатки.
Има нещо романтично в трепета и вълнението, с което закупуват скъпите тенти, специалните комплекти за хранене в луксозни кошници за пикник, специални костюми за плажа и поредица препарати за поддръжка на собствеността си.
Кошмарът за тези ентусиасти е товаренето и разтоварването, когато са ангажирани минимум още 4-5 човека от групата, които трябва да носят и разпъват чуждата екипировка. И всичко това, за да може къмпинг-ентусиастът да се изтегне на луксозния си стол със специалната си чаша в същия цвят и да отпие с притворени очи специалния чай, за който ви е говорил през цялото пътуване.
С нетърпение чакам посещението на дивите прасета, които често идват вечер да ровят из багажа и широкоотоворените от ужас очи на къмпинг–ентусиастът, когато поместят посудата му.
В този ред на мисли се сещам и за другата крайност – къмпинг-хейтърите.
Те гледат с пренебрежение, все едно цял живот са били Маугли в бетонния град, а ти – Парис Хилтън. Всяко тяхно изречение започва с „едно време нямаше екстри” в комбинация с критично-отегчен поглед. Те си носят една виличка, една лъжичка, една чашка и един хляб, хапват си от общото и след това си прибират посудата.
Ето тези хора са трудни за разбиране, но може би и не трябва да бъдат разбрани. Претенциите им за опит в къмпингуването се сблъскват челно с постулатите на този вид пребиваване. Общото благо остава на заден план, вероятно защото в техните очи „общо” и „благо” са две несъвместими понятия.
Бивакът е мястото, където се подвизават временно и то само за да помогнат останалите „невежи” да оцелеят тези три вече в „суровите” природни условия край морето.
Къмпинг–хейтърите винаги гледат прогнозата за времето от ранни зори до късен здрач и я обсъждат като морски вълци с 20-годишен опит в открито море.
„Очаква се ураганен вятър довечера, намирисва ми на буря. Трябва да укрепим палатките си, защото ще стане страшно, слушай к’во ти казвам!”, заявява Маугли и се протяга като котка на шезлонга си. Ясно е, че няма да участва в укрепването на палатките, защото едва ли ще има буря.
В този монолог за метеорологичните особености би се включил единствено еко –къмпингарят. Познаваме го веднага. Рошава прическа, къпе се в солена вода от 2 седмици, пристигнал е на стоп. Носи си варива от биомагазина и около 30 вида подправки, но е забравил да си вземе останалите продукти, затова ще търси билки в гората, ще набере слънчоглед и джанки от някое крайпътно дърво и ще изкара по този еко-спестовен начин поне още месец на морето.
Той има всякакъв вид лекарства за разстройство (може би заради слабостта към немитите плодове, които бере от дървета и храсти), спи под открито небе или под саморъчно скован навес, върху който е метнал хавлия или клони.
Може да мълчи с дни, да чете книга или да се включва с фраза от Буда по време на дискусията около огъня. В повечето случаи този тип са най-големите симпатяги.
Винаги биха пийнали по едно от вашето, защото рядко си носят алкохол, но пък ще почерпят с каквото имат.
Разбира се, няма как да пропуснем и къмпинг-чистачите.
Те непрекъснато сноват надолу-нагоре с гюдерия или парцал, за да почистят масите, столовете, подреждат подправките в малки кутийки и кашончета, след което вадят от някъде пликове и тръгват да сноват по плажа, събирайки боклуци. Разбира, се дейността им е похвална, но след 2 седмици „почивка,” те се прибират по домовете си все едно са носили дърва. В петте си свободни от чистене минути се занимават с готвенето, като се вадят тенджери и касероли. Домакинстването приключва някъде по залез слънце, когато идва ред за хигиенизирането на палатката. Изважда се целият багаж, следва проветряване и подреждане отново.
Този тип къмпингари будят нищо друго освен възхищение.
Антипод на техния образ за къмпинг-приятелките. Предимно представители на женския пол със следните особености – търсят бунгало или друг вид стая, в която да си заключват багажа по време на къмпингуването.
Търсят баня или душ в близост и ако няма, след поредица дебати с половинката са извоювали возене до близкото село, където ще молят и плащат, за да използват баня.
Кошмар за другарите им е моментът, в който трябва да се отиде до тоалетна.
Биологичните им нужди се превръщат в проблем номер 1 за деня. Започва се по изгрев слънце с мрънкане и търсене на придружител до близките храсти.
Придружителят има задачата да пази храста от навлеци, които биха надникнали какво се случва зад клоните му. Също така носят тоалетната хартия и мокрите кърпички, докато възмутената къмпинг-приятелка проклина избора си да дойде на палатка.
Следва поток на речта за насекомите, страх от тъмното и змиите и стигаме до претенциите за храната и злостните коментари зад гърба за останалите къмпингари. Този вид къмпингуващи трябва да бъдат моментално игнорирани, иначе ще ви скапят купона.
Ако вече не са го направили къмпинг-звездите. Това си е нещо като популярните лица от чалга клубовете, които присъстват на всяка снимка с дебилно нахилена без причина физиономия. Тези къмпингари са винаги в добро настроение, 90% от времето пускат изречения в небитието, на които се смеят сами.
Пият от сутрин до вечер, след което започват и самостоятелни танцови изпълнения.
Не са си опънали палатката дори седмица след като са пристигнали, защото ги мързи. Спят в спалния чувал или там, където заспят. Нямат претенции за храна, имат заявка само за алкохола. След третия ден пребиваването на самотен плаж им омръзва и започват да досаждат на хората от съседните биваци. Пренасят се край чуждите огньове с чашка ракия и към 12 часа започват да танцуват необуздано, налагайки музикалните си вкусове на близките и непознати.
В крайна сметка или заспиват в чуждия бивак или някой възпитано ги придружава до техния си, където, разбира се, заспиват.
