„Oпаковайте ми два килограма плацента за вкъщи“
Звучи смешно. Ама не е.
И най-големият шегаджия трудно ще намери смешната страна на случая от събота, когато д-р Албена Гагова е пребита на работното си място в столичната АГ болница „Шейново“ от Владимир Стоянов – баща, който настоявал да получи плацентата на новороденото си бебе. След кратък спор по въпроса може ли бащата да получи плацентата или не, д-р Гагова се озовава с комоцио, счупен нос и множество хематоми по лицето.
Когато на едно място по едно и също време се съберат невежеството, увличането по конспиративни теории и агресията, резултатът е този. И въпреки почти единодушното възмущение на хората в социалните мрежи, могат да се забележат и немалко коментарa, които повтарят рефрена за „алчните лекари – търговци на здраве“, станал ни познат до лудост през последните няколко години. Отново от клавиатурите започнаха да излизат подмятания като „некадърните лекари“, „лекарите, които са за бой“, „корумпираните изроди“ пр.
Освен това, под всяка новина за побоя се виждат доста въпроси защо, аджеба, на бащата не му е дадена плацентата на бебето му.
Поредният нелеп здравен мит, който се репродуцира по блогове и форуми, твърди, че в плацентата се съдържат тайни вещества, които гарантират имунитета на новороденото, а всички акушер-гинеколози се намират в мистериозна престъпна схема, чрез която изпращат плацентите на всички изродени бебета до неизвестни потребители-масони, които я консумират и живеят вечно.
На фона на теориите за ваксините, които причиняват аутизъм, кърменето до 10-годишна възраст, за да расте детето силно като Крали Марко, и уринотерапията, която лекува всичко (от рак, през червен вятър, до херпес зостер), консумирането на шейк от плацента звучи просто като поредната небивалица.
Но всяка небивалица, посята в един по-нестабилен и лековерен разсъдък, и съчетана с психопатна психична структура или склонност към агресия, спира да бъде небивалица и се превръща в предпоставка за трагедии. И няма да е пресилено ако кажем, че случилото се с д-р Гагова е трагедия, макар че смърт, слава Богу, няма. Трагедия е натрупаната в обществото омраза към медиците, която е видима в ежедневието, в медиите и в социалните мрежи, и през определено време избива в някой и друг побой. Трагедия е, че хиляди българи влизат при лекаря си с изисквания вместо с оплаквания. Трагедия е, че случаите за пребити лекари вече се вписват с лекота в криминалните хроники. Трагедия е, че високообразован рецидивист смята, че може да си позволи да удря лекар. Жена-лекар. Трагедия е часове след като се родиш, баща ти да влезе в ареста, защото е бил лекарката, която те е изродила до припадък.
И тук няма второ и трето мнение, нито някакъв безумно сложен казус. Когато една жена отива да ражда в болница, тя спазва болничните правила. Дори някои от тях да не са особено приятни, и дори да се случва болничният персонал да се държи грубо с родилките, бъдещата майка постъпва в болница с една единствена цел: да си тръгне оттам няколко дни по-късно, здрава със здраво бебе на ръце. Едва ли има много родилки, които пазят топли спомени от престоя си в болницата: викове, болка, клизми, контракции, мокри кърпички, страх…чудото на раждането не е пасторална картина на спокойна жена, която се усмихва, докато лекарите се боричкат между краката й.
И все пак жените, които избират да родят в болнични условия все още са значително повече от тези, които решават, че ще раждат у дома.
Ако родителите желаят да съхраняват стволови клетки на детето си, имат пълното право да запазят пъпната връв и плацентата, но това се уговаря предварително срещу съответното заплащане. Едни хора, които работят в банка за стволови клетки присъстват по време на раждането, а след раждането и отделянето на плацентата, я взимат и по стерилен начин изтеглят кръвта от връвта в стерилен пластмасов сак. След това, отделят за контрола няколко капки кръв и ги изпращат в лаборатория, за да се преброи колко е гъстотата на стволовите клетки. В лабораторията кръвта се центрофугира и се отделят в друг стерилен сак стволовите клетки. Следва стъпково замразяване в програмен замразител до минус 196°С . Клетките се поставят в съд за съхранение, като там могат да бъдат пазени неопределено дълго време.
Това е интелигентният подход за родители, които са преценили, че искат да запазят стволови клетки на бебето си. Ако те са решили, че няма да го правят, плацентата се изхвърля в екарисаж като биологичен отпадък. Правило, точка.
Когато човек живее сам сред природата, той има право да изяде плацентата на децата си, да запържи апендикса си с чесън и да го хапне с коктейл от урина. И също така има правото да вярва, че всичко това му дава възможността да доживее 1000 години. Когато живеем в общество обаче, нещата не стоят точно така. Съществуват правила и закони и се изисква съобразяване с тях. В противен случай би следвало да има наказание.
И се надяваме, че институциите ще си свършат работата и за Владимир Стоянов наказанието няма да е условно.
