„Ню Йорк таймс“: Неверните истории са мощно руско оръжие

В Швеция върви оживен национален дебат дали страната да влезе във военно партньорство с НАТО. Внезапно официалните лица в Стокхолм се сблъскаха с поток от изкривена или направо невярна информация по социалните медии, която обърква обществените схващания за въпроса, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Става дума за тревожни твърдения като например това, че ако Швеция, която не е член на НАТО, подпише споразумението, алиансът ще складира тайно ядрени оръжия на нейна територия, или че НАТО може да нападне Русия от Швеция без съгласие на правителството, както и че натовските войници ще имат имунитет от съдебно преследване и ще могат да изнасилват шведки, без да бъдат съдени.

Всички тези твърдения са лъжливи, но дезинформацията вече започна да обхваща и традиционните медии и министърът на отбраната Петер Хултквист, който обикаля страната да рекламира споразумението, бе многократно разпитван за тези измислици.

Както често се случва в такива ситуации, шведските власти не можаха да открият източника на лъжливите информации. Според тях обаче, както и според мнозина анализатори и експерти от европейски и американски разузнавателни служби, основният заподозрян е Русия. Отбелязва се, че противодействието срещу разширяването на НАТО е основен приоритет във външната политика на президента Владимир Путин, който през 2008 г. нахлу в Грузия до голяма степен, за да осуети тази възможност, пише вестникът.

Путин няма нужната икономическа сила и цялостна мощ да се конфронтира открито с НАТО, ЕС или САЩ. Вместо това той инвестира интензивно в програма за „информацията като оръжие“ с набор от средства за сеене на съмнение и разделение. Целта е да се отслаби единството на страните членки, да се създадат разногласия във вътрешната им политика и да се отслаби противопоставянето на Русия, отбелязва „Ню Йорк таймс“.
Потокът от заблуждаващи и неточни информации е толкова мощен, че НАТО и ЕС са създали специални бюра за идентифициране и опровергаване на дезинформация, особено на идващи от Русия твърдения.

Кремъл използва както конвенционални медии, като агенция „Спутник“ и телевизия „Раша тудей“, така и тайни канали като в Швеция, които почти винаги не е възможно да бъдат засечени.

Русия използва и двата подхода в мащабна атака, заяви говорителят на шведската служба за сигурност Вилхелм Унге при представянето на годишния й доклад. „Имаме предвид всичко – от интернет тролове до пропаганда и невярна информация, разпространявана от медии като РТ или Спутник“, каза той.

Фундаменталната цел на руската дезинформация според експерти е да подкопае официалната версия за събитията и дори самата идея, че има истинска версия за случващото се и да предизвика политическа парализа, пише изданието.

Москва категорично отрича да използва дезинформация, за да влияе на западното обществено мнение, и окачествява тези обвинения като русофобия.
„Създава се впечатление, че като един добър оркестър много западни страни всеки ден обвиняват Русия, че заплашва някого“, заяви неотдавна говорителката на руското външно министерство Мария Захарова.

Трудно е да се проследи как върви дезинформацията, но в Швеция и другаде експертите са открили характерна схема, която свързват с генерираните от Кремъл кампании на дезинформация.

„Динамиката винаги е една и съща: началото е някъде в Русия, в сайт на руска медия или различни сайтове, или някъде другаде в подобен контекст“, казва шведският журналист и адвокат Андерс Линдберг.

„След това фалшивият документ става източник на новина, която се пуска в крайнолеви или крайнодесни сайтове. Хората, които разчитат на тези сайтове за новини, пускат линкове към новината и тя се разпространява. Никой не може да каже откъде идват тези новини, но те в крайна сметка стават основни въпроси при вземането на политическо решение в областта на сигурността“, добавя Линдберг.

Използването на информацията като оръжие не е проект, разработен от някой политически експерт в Кремъл, а неразривна част от руската военна доктрина – нещо, което висши военни наричат „решаващ боен фронт“.

„Ролята на невоенните средства за постигане на политически и стратегически цели расте, а в много случаи е по-ефективна от силата на оръжията“, написа през 2013 г. началникът на генералния щаб на руските въоръжени сили генерал Валерий Герасимов, припомня вестникът.

Основна цел на Кремъл е Европа, където възходът на популистката десница и спадащата подкрепа за ЕС създават все по-подходяща публика за консервативния, националистически и авторитарен подход на Русия при управлението на Путин. Миналата година Европейският парламент обвини Русия, че финансира радикални и екстремистки партии в неговите страни членки, а през 2014 г. Кремъл отпусна заем от 11,7 милиона долара на френския крайнодесен Национален фронт, припомня изданието.

„Руснаците са много добри в ухажването на всеки недоволен от либералната демокрация, от крайнодесните до крайнолевите“, казва Патрик Оксанен, коментатор в шведската вестникарска компания „МитМедиа“. Главната идея е, че „либералната демокрация е корумпирана, неефикасна, хаотична и в крайна сметка недемократична“, посочва той.

Друго послание гласи, че европейските правителства нямат компетентността да се справят с кризите, пред които са изправени, особено имиграцията и тероризма, и че официалните им представители са марионетки на САЩ.

Главният редактор на РТ Маргарита Симонян заявява, че телевизията е сочена за заплаха, защото предлага различно гледище от това на „англо-американската медийно-политическа върхушка“. РТ иска да даде „гледна точка, която липсва в традиционните медии“, казва тя.

Какъвто и да е методът или посланието, Русия иска да спечели всяка информационна война – това стана ясно от неотдавнашно изказване на най-известния руски телевизионен водещ и директор на компанията собственик на „Спутник“ Дмитрий Кисельов.

В реч по случай 75 години от създаването на СовИнформБюро (Съветското информационно бюро) Кисельов заяви, че епохата на неутралната журналистика е приключила. „Ако ние правим пропаганда, значи и вие правите пропаганда“, каза той по адрес на западните журналисти.

„Днес е много по-скъпо да се убие един вражески войник, отколкото през Втората световна война, Първата световна война или в Средновековието“, каза той в интервю за държавната телевизия „Россия 24“. Сега дейността по „увещаване“ също струва повече, обаче „ако можеш да убедиш един човек, няма нужда да го убиваш“, цитира „Ню Йорк таймс“ думите на Кисельов.