shareit

Не е ли вече неизбежно членството на Швеция в НАТО

| от |

Редакционна статия, вестник „Гардиън“

Навлизането на руска подводница показва, че Швеция повече не може да се чувства така добре защитена от външния свят, както беше през Студената война.

Има някакъв елемент на фарс в шведското издирване на подводницата край бреговете на Стокхолмския архипелаг. Миниатюрните военноморски сили на Швеция гонят миниатюрна руска подводница – след 20 години на постоянно орязване на бюджета за отбрана от страна и на двете водещи политически сили нещата се докараха дотам, че вече няма дори един хеликоптер, който да е оборудван за борба с подводници, а много от плавателните съдове, участващи в операцията, са надуваеми. Междувременно по околните острови са разположени най-много 200 военнослужещи за преследване на предполагаеми войници от руските специални сили.
Друг комичен елемент е странното поведение на руски петролен танкер, който съвсем случайно снове неспокойно напред-назад, точно край шведските териториални води – на местоположение, от което може да спаси или да е спуснал под вода малка подводница. Има известна доза черна ирония в безсрамието на руската реакция: „Руските подводници, точно както и техният надводен флот, изпълняват задълженията си в океаните“. Това, че тези задължения включват рутинното нарушаване на териториалните води на други страни, изглежда, е нещо твърде очевидно, за да се споменава. Твърденията на Кремъл, че издирваният подводен съд може да е холандски, са още по-смешни, но те също така са и една от онези лъжи, изразяващи пълно пренебрежение към аудиторията, към която са насочени.

Непозволеното навлизане в шведските териториални води предизвика истинска треска в медиите в Стокхолм. Дали обаче ще предизвика някаква трайна промяна в разбиранията или политиката е друг въпрос. Шведската отбранителна политика отдавна е белязана от двусмислие и обществеността иска това да бъде така. Швеция не е член на НАТО, а общественото мнение в скандинавската страна си остава против такъв открит съюз. Но в същото време всеки знае чия страна би заела Швеция в хипотетична война – съществува отколешна традиция в сътрудничеството по въпросите на разузнаването, а въоръжените й сили се придържат колкото се може по-близо до тези на НАТО; Стокхолм също така е представен в над 150 комитета на алианса, макар този брой да е само частица от невероятните способности на Северноатлантическия съюз в създаването на комитети. Шведските избиратели обаче не искат да мислят за света като място, криещо заплаха. Дори сред привържениците на ксенофобската партия „Шведски демократи“ отбраната не е област от особен интерес – те се интересуват от отблъскването на имигранти, а не на нашествия; същевременно министър-председателят социалдемократ Стефан Льовен със сигурност говореше от името на своята партия, когато обяви, че не се води никакво издирване на подводница, а разузнаването проучва какво е онова, което може да е под водата.

Без значение дали това разследване ще открие нещо, изпадането в неловко положение е в кърпа вързано. Въпросът е само кой ще е най-силно смутен. Руснаците няма как да са искали да отправят послание с това конкретно навлизане, тъй като то е трябвало да остане в тайна. Ако шведите успеят да открият и спасят подводницата, руснаците ще изглеждат като несръчни грубияни. Ако обаче не успеят, дори за тях самите ще е по-трудно да вярват, че въоръжените им сили играят някаква съществена роля за обезпечаване сигурността на страната им. В дългосрочен план логиката на геостратегическото местоположение на Швеция прави членството в НАТО почти неизбежно. Навлизането в териториалните й води толкова скоро след инвазията в Крим и Украйна би трябвало да помогне това да стане ясно. /БТА/

 
 
Коментарите са изключени за Не е ли вече неизбежно членството на Швеция в НАТО