Мъжкарите от едно време, които се превърнаха в карикатури
Имах един съученик в гимназията – приятно момче беше, може би днес все още е. Типичният изряден ученик. Имаше химикалки във всички цветове, гумичка, коректор, чертожни инструменти, кърпички и беше пълен отличник. Поне на оценки. А в останалото време членуваше в БНРП – Българска националнo-радикална партия.
Питах го много пъти с какво се занимава там, а той все отговаряше нещо в духа на: „Пазим България“. Повече така и не пожела да ми сподели, но често идваше на училище с насинено око. Това момче мразеше гейовете, изпитваше истинска омраза към евреите, в тетрадките си пишеше „На сабя, на бой за народа свой!“, казваше, че защитава традиционните (каквото и да значи това) български ценности и отказа да го снима фотограф за випускника на класа. А, и си пускаше т.нар. хигиенен нокът (т. е. не си режеше нокътя на малкия пръст на ръката). Не знам какво прави днес – записа нещо в областта на медицината.
Тези случки се разиграваха преди 6-8 години. Тогава всичко това беше що-годе приемливо, макар и ретроградно. В САЩ, Люксембург, Германия, Австралия, Финландия, Малта и Колумбия още бяха забранени еднополовите бракове. Никой не подозираше, че ще се появят #MeToo и Time’s Up. Airbnb и нискотарифните полети набираха популярност у нас. А Тръмп като президент беше смехотворна фикция. С няколко думи – за толкова кратък период се промениха много неща. И ако онзи съученик и подобните нему субекти тогава смятахме за ретроградни, то днес те са карикатури. Смешни, остарели, неадекватни на случващото се в света, а от всичко това – жалки.
Защо ви разказвам за тях?
Защото родният национален ефир все още държи да ни показва този тип мъже. Двама такива са актуалните зрелища на риалити предаванията този сезон. Единият е участник във VIP Brother 2018, застаряващ бивш рапър и сводник, с прошарена коса, който очевидно още си мисли, че да си тежкар в стил рапа-през-2001-ва е вървежно. Другият е малко по-различен – бивш кандидат за депутат, участва във „Фермата“ и обяснява, как ако станел депутат, първата му работа ще е да „избие всички гета“. Самият той е ром, но иска да махне стигмата от ромите като ги накара да работят. Постепенно обяснява цялата си схема и зрителят вижда, че тя има своите достойнства, макар и да са малко. Но всякакво доверие към твърденията бива безвъзвратно загубено в момента, в който той започне да набъбва от емоции и да показва истинска злоба към въпросната етническа група. В този момент той, бившият сводник, и съученикът от първия абзац попадат в една и съща категория – на мъжете, които се превърнаха в карикатури. Всеки от тях има различен проблем, но ги обединява едно нещо – загубата на връзка с нашия свят, който се променя ежедневно. И именно пламенното защитаване на каузите им, ги превръща в карикатури.
Тези карикатури обаче носят трафик. Открояват се със своята неадекватност към днешната епоха. Затова ще ги видите в две от трите най-големи телевизии у нас, и то в праймтайма. Без пояснение. Без контрапункт. А дори понякога да се появи такъв, то той е показва сутрешния ефир, когато значително по-малко хора гледат – и е ясно кое послание надделява. Затова и у нас все още има хора, които вярват в ценностите на Ванко 1 и Цветан.
Но има и нещо хубаво в цялата история. Макар телевизията да погазва всички правила и норми, давайки трибуна на бивш престъпник, показвайки го в праймтайма, когато гледате визитката му на фона на останалите участници, можете видите колко неадекватен е целият мачовски поведенчески модел.
Фигурата на верния на „майка България“ патриот все повече избледнява. И нормално. Живеем в свят, в който се водят битки (кога успешно, кога не, но ги има) за равноправие между половете, за сексуална свобода, за глобализация, за съхраняване на културните белези на всяка нация, но не и за натрапването им в очите на другите нации. Да биеш жена си, да съдиш за някого въз основа неговия пол, сексуална ориентация, да играеш хоро, за да докажеш, че обичаш страната си вече може да предизвика само смях и съжаление в очите на все повече хора. Особено за тези, които следят какво се случва не само у нас, но и по света.
Пишейки това, трябва да се отбележи, и че нито една крайност не е хубава. Нито тази на мъжете – карикатури, нито тази на либерализма отвъд океана. И двете „идеологии“ са по своему изродени и няма да доведат до нищо добро. Но неадекватността на едната не е причина да се обърнем към другата. Затова трябва да търсим златната среда.
За щастие, всяка карикатура е интересна, докато е актуална. В мига, в който времето й мине, тя става просто образ от едно отминало време. И като всички карикатури, и тези скоро ще отминат.
