Левски го заслужава

Виждам, че днес и с всяка изминала година все повече хора, организации, че и градове отдават своята почит пред делото и трагичната саможертва на Васил Левски в деня, в който този „твой един син Българио..“ е увиснал „със страшна сила“. Добра новина за постоянството, активността и познанието, което в крайна сметка винаги побеждава.

Тъжна новина за овластените институции, които въпреки всичко ще продължат да „честват обесването“ на 19-и. Колко ли пък да е трудно, примерно, един президент, министър на образованието или кмет на София, да направи едно елементарно движение с един букет цветя и тази досадна грешка, която според фолклора в ИФ е породена от още по-нелепа история през тоталитарния режим в 50-те години, да се изправи.

Защо ли? Защото, първо, самият Левски го заслужава, заслужава и истинска, а не оплоскостена, опростачена и лишена от собствената му персоналност почит. Защото по-често доверието към инстиуциите се гради не от гръмките обещания и милиардни проекти, а от простото уважение и умение да поправяш малките грешки и да правиш правилно малките неща – тогава ще вярваме и за големите! И защото национално чувство, усещане за принадлежност и достойния прочит на историята и миналото ни и неговото колективно съпреживяване, преминават през верното реконструиране на фактите – какъвто и да е техния прочит и независимо дали става въпрос за объркана от глупост и непоправяна от още по-голяма глупост дата, или исторически периоди надхвърлящи столетия.

Общество и институции толериращи незнанието, винаги винаги ще тънат в мрак!

Поклон пред паметта на Васил Иванов Кунчев – Левски, Апостола на непостигната, но мечтана наша свобода!

Коментарът е публикуван в личния профил на Асен Асенов във Facebook.