Краят на една ера
Преди няколко дни стана ясно, че дългогодишният капитан и легенда на Челси Джон Тери най-вероятно няма да продължи своя договор след края на сезонa. На всички е ясно, че този момент е неизбежен, че ще дойде един ден, в който и последният играч от едно златно поколение на даден отбор ще напусне, но когато това се случи е трудно за вярване.
Да, Джон Тери е последният герой, останал да брани честта на един състав, донесъл най-големите успехи в историята на лондонския Челси.
Да върнем лентата 11 години назад…
Сезон 2004/2005 година: промените в Челси вече сa налице, новият собственик Роман Абрамович тъкмо e поел издръжката на отбора с амбицията да го превърне във водещ клуб в европейския футбол.
Предишната кампания Челси тъкмо се е класирал за Шампионска лига и с нетърпение очаква завръщането си в най-престижния европейски клубен турнир. През лятото на 2004-a се извършват радикални промени в отбора. Руският милиардер налива рекордните за онова време близо 92 млн. паунда за подсилване на редиците. В резултат на това към вече добре балансирания състав се присъединяват играчи, които ще оставят трайна следа в клубната история на Челси: Петр Чех, Дидие Дрогба, Ариен Робен, Рикардо Карвальо.
Като добавим към това и назначаването на младия и наперен Жозе Моуриньо, който тъкмо е спечелил Шампионска лига с португалския Порто и е твърдо решен да се наложи и в английския футбол – ето, че имаме магическата комбинация за успех.
Резултатът е един отбор, който от първия кръг на Висшата лига започва ударно с победа над един от вечните кандидати за първата позиция – Манчестър Юнайтед.
Една безкомпромисна машина, която като парен локомотив още от самото начало на сезона бавно, уверено и без отклонение се движи към крайната спирка – титлата във Висшата лига. И тази цел е постигната по впечатляващ начин – от 12-ия кръг до края Челси не изпуска първата позиция, като в края на сезона стои комфортно начело с впечатляващ за английския футбол актив от 95 точки и цели 12 преднина над миналогодишните шампиони – Непобедимите Арсенал на Арсен Венгер.
На всичко отгоре – Челси го направи с впечатляваща защита – едва 15 допуснати гола за 38-те мача.
Именно тази защита се превръща в запазена марка на Жозе Моуриньо и Челси. Когато на вратата си имаш страж като Петър Чех, който трайно се установява като един от най-добрите в света (и до днес). Пред него са играчи като Вилиам Галас и Пауло Ферейра, а в сърцето на защитата: Рикардо Карвальо и Джон Тери. Все играчи, сред които всеки нападател би се чувствал некомфортно.
А като добавим към тази защита и другите играчи от този златен състав: Ейдур Гудйонсен, Клод Макелеле, Франк Лампард, Джо Коул, Дидие Дрогба… Всеки треньор би искал да разполага с такива играчи – истински биткаджии на терена.
Гръбнакът на Челси през следващите сезони бяха именно Чех, Тери, Лампард и Дрогба. Те бяха и сърцето на този отбор, с незаменим принос за всички успехи, които постигна Челси за тези 11 години от 2004-а насам. Те бяха лидерите. Точно заради тях и заради стила на игра, на който държеше Моуриньо – желязна дисциплина, здрава защита, борба за всеки метър и пълно себераздаване, както и заради манталитета на победители, който наложи Специалния, се влюбих в този отбор преди 11 години и все още го подкрепям.
Напускането на Джон Тери може да се счита и за историческо, защото от следващия сезон всичко ще бъде различно. В Челси започва ново летоброене, ново начало с нови лица. Но бъдещето пред „сините” в момента изглежда доста неясно.
Преди три години Моуриньо се завърна на „Стамфорд Бридж” като Щастливия, с обещание да донесе стабилност на Челси и да остане дълги години начело на клуба, по примера на сър Алекс Фъргюсън. Началото беше обещаващо, като във втория си сезон Моу изведе Челси до първо място в първенството. Но амбициите на португалеца за собствена династия се провалиха с гръм и трясък този сезон. Челси постигна рекордно сриване и от шампион през миналия сезон се срина до 14-ата позиция със само 20 точки от 19 мача по Коледа.
По-изненадващо е, че отборът, чието име допреди няколко години съвсем спокойно можеше да мине за синоним на желязна защита, допусна цели 34 гола в 23 мача през кампанията. Не мисля, че този сезон може да се очаква нещо повече от измиване на срама с прилично представяне в оставащите мачове и най-много позиция в топ 8.
Догодина ръководството на Челси ще търси нов мениджър. Най-вероятно ще има и сериозни промени в състава. Много играчи може да напуснат. Много нови да ги заместят… Но това, от което лондонският клуб наистина има нужда е ново поколение лидери. Хора, които в най-трудните моменти да поемат отговорността и да обърнат развоя на даден мач или на цял сезон.
Засега обаче тези фигури липсват и имам чувството, че в близките няколко сезона привържениците на Челси ще си спомнят с носталгия за времената, когато точно хора като Франк Лампард и Джон Тери носеха с гордост синята фланелка.
Текстът на Виктор Цолов е изпратен в рубриката „Стани автор“.
Пишете ни на office@chronicle.bg.
