Кръв по никое време
Това лято бях на четири сватби. Тези са луди. Не знаят ли, че сега са модерни разводите. Не бях ходил толкова ударно от години.
Всъщност, обичам сватбите. Суматохата, еуфорията, плачещите роднини, скованите младоженци, болките в краката на булката, неестественият вид на приятеля в тежък костюм, всичко това ме вълнува истински.
Вълнуват ме и ергенските партита. Този футболен отбор от заканители, които наливайки се, си припомнят отминалите славни времена.
Един от въпросните ергенски запои се реши да е на вила. Село „Голема Фуча”. Ако Оливър Стоун беше българин, щеше да снима там „Обратен завой” със сигурност. Минаваш през няколко дупнишки села и накрая, в основата на един висок връх, стои забита „Голема Фуча”. Къщата беше съвсем последната, така че, ако някой специално не търси теб, никога няма да мине оттам.
Събрахме се бригадката и започнахме. Нещата си се развиваха закономерно, но някъде към полунощ покрай двора премина „Ауди”. След секунди се върна, намали за малко и пак продължи. Това се повтори. „Местният Иво Андонов”, казах си аз. Приближихме се, за да подчертаем, че се интересуваме и то спря. Загледахме се през тъмните стъкла. Предната врата се отвори и излезе много пиян и много хубав местен младеж. Беше около 30-годишен. В онзи край имат едни характерни изсечени черти, диалектът им е твърд и мъжки, силно любят и мразят, абе повечето са пичове. И този беше такъв. Каза, че искал някой да му помогне за някакъв мотор, че нещо свършил купонът наблизо, пък бил ни чул – не го разбрахме. Поканихме го.
Почти не пи, пя, смя се, пак пя, плака, жена му три пъти звъня и крещя, той също, даде ми я да я чуя за алиби, че не люби някъде чуждо. Изведнъж изчезна.
Хобито на младоженеца е ди джейството. Представяте си как „Голема Фуча” се беше превърнала в „Малката Ибиза”, ехтяха планините, пукаха се камъните. И над целия този звук изведнъж чухме жесток удар, нещо като взрив. Някои от момчетата се затичаха първи, последвахме ги и го видяхме.
По средата на улицата имаше занемарен метален контейнер. Беше поставен напряко почти през целия асфалт. Момчето лежеше до мотор. Единия му крак беше наобратно, а от главата му шуртеше кръв. Оказахме му първа помощ и викнахме линейка. Стенеше, но не силно, беше още много пиян и не усещаше болката. Понечи да звъни на майка си. Беше 3 сутринта и го спрях, казах му, че ще й докара инфаркт. Звънна на жена си. Тя дойде след петнадесет минути с току-що събуденото им тригодишно дете. То трепереше. Каза само:”Тате, защо си счупил мотора!”. Жена му крещя, едвам я спряхме, беше побесняла.
Така и не разбрахме защо си е тръгнал без кола и се е върнал след малко с мотор. И той никога няма да разбере. Брат му и баща му дошли да благодарят на следващия ден. Бях си тръгнал. Митко имал две тежки операции на единия крак, но иначе жив. Пияници, внимавайте! Мотористи, също!
