Корумпирани по default

Според Мечо Пух някои неща са толкова очевидни, че е неприлично да бъдат обсъждани. Корупцията в системата на МВР е едно от тези неща. Едва ли има български гражданин, който да не се е сблъсквал с този ужасен феномен, независимо дали ще става дума за вечно жадните за 20-ачки катаджии, или доста по-тежката корупция по високите етажи на родната полиция.

Всеки взима

В лицето на редовия български данъкоплатец всеки служител в МВР е корумпиран до доказване на противното. Разбира се, няма официална статистика, която да показва колко от полицаите у нас взимат. Мой познат, който работи в системата, ми каза, че най-оптимистичните вътрешни оценки в МВР показват, че половината полицейски служители взимат редовно или са взимали поне веднъж в професионалната си кариера някаква форма на подкуп.

Преди време в документален филм, излъчен по БНТ1, представител на подземния свят свободно и анонимно обсъждаше корупцията в полицията. Тогава той даде своята оценка за делa корумпирани служители – 7 от 10.

Доверието в полицията е хронично ниско. Едно от последните социологически проучвания на „Галъп” показа, че то е едва 34%. Корпуцията и ниската ефективност, които реално са свързани фактори, са основни причини за това съгражданите ни да не се чувстват пазени от родната полиция.

Няма как да се отрече, че повсеместната корупция, която се въди по етажите на МВР, е основната причина за ниското доверие в институцията. Примерите за престъпност, закриляна от полицията срещу определен процент са много – от вече позабравения „цар” Киро и дерибейщината му, продължила десетилетия, до пресния случай с джебчийките от Игнатово.

Да не забравяме и служителите на КАТ, които са готови срещу точната сума да забравят всяко нарушение по пътищата, и граничните полицаи, които рекетират почти по рефлекс.

Борба, но на думи

Ако гледаме само това, което се изговаря в публичното пространство, то борбата срещу корупцията в МВР е безмилостно жестока и не стихва ден и нощ. Всеки нов вътрешен министър обещава чудеса в областта, а след това тихичко признава, че проблемът е ужасно тежък.

Новият вътрешен министър Румяна Бъчварова не прави изключение. В началото на март, когато пое поста, тя назова борбата с корупцията в системата на МВР, като един от основните ѝ четири приоритета, заедно с борбата срещу битовата и организирана престъпност, и справянето с миграционната вълна.

Само три месеца по-късно министър Бъчварова призна в свое изказване, че борбата с корупцията в МВР е много тежка, защото корупционните практики винаги изпреварват антикорупционните мерки.

През годините са приети толкова много антикорупционни стратегии, планове и мерки, че е трудно не само да се изброят, но и да се сетим за повечето от тях. Липсата на резултатност, обаче поставя тежко въпроса, дали самото МВР иска да се изчисти от корумпираните си служители и не е ли бобрата само на думи.

Традиционно, сериозните откровения за случващото се в държавните институции идват по време на служебните кабинети, където министрите и техните заместници няма какво да губят и за каква кариера да се борят. Точно такъв бе и случаят със служебния вътрешен заместник-министър Филип Гунев, който през септември 2014 г. намекна, че МВР е спряло да се бори с вътрешната корупция.

Гунев заяви, че службата „Вътрешна сигурност”, който разследва корумпираните служители на МВР, е практически обезсилена след системни чистки, недофинансиране и липса на достатъчно персонал. Дирекция „Инспекторат”, която освен другите си функции се занимава и с превенция на корупция и разглеждане на жалби на граждани, включително и такива за корумпирани полицаи, е останала с едва 15 служители.

Осъдени (почти) няма

Опитайте се да се сетите за полицейски служители успешно осъдени за корупция. Едва ли ще си спомните такъв случай, защото те са по-редки и от белите лястовици. В същото време, мине не мине някой и друг месец, и се провежда поредната зрелищна акция, в която са арестувани полицаи, катаджии или служители на Гранична полиция. След като утихне медийният цирк, свързан с поредните арести и всички забравят, че успехът в борбата с корупцията идва не с ареста, а с осъдителната присъда.

Да си спомним два случая от преди четири години и да видим резултатите от тях.

През януари 2011 г. 14 служители на Гранична полиция, работещи на КГПП „Дунав мост”, са арестувани с обвинения в корупция. Днес, прокуратурата все още не е внесла обвинение срещу тях в съда, а осем от арестуваните служители успешно обжалват уволненията си в Административния съд и част от тях даже са възстановени на работа.

През септември 2011 г. се провежда акцията със звучното име „Палките 2”. Арестувани са 17 служители на КАТ с обвинения във взимане на подкупи. Днес делото срещу тях още се влачи на първа инстанция и няма изгледи за скорошно приключване.

Разследванията и делата срещу полицаи са трудни, тъй като заподозрените са запознати с всички методи на работа на полиция и прокуратура. Дори и арестувани, вече бившите полицаи няма за какво да се притесняват, знаейки, че делото я влезе в съда, я не, а веднъж влязло там може да се влачи с години. През това време, свидетелите може да се отметнат от показанията си, доказателствата да се изгубят, съдията или прокурорът да се смени и прочие, и прочие благоприятни развития, които съвсем не са редки в българската съдебна система.

Огромен е и проблемът с това, че прокуратурата почти никога не успява да убеди някой от заподозрените да стане свидетел срещу останалите в замяна на по-лека присъда. Кой е луд да върви срещу корупционната система, когато знае, че дори и виновен, шансът да бъде осъден е минимален?!

Няма емпатия

Защо си губим времето да обсъждаме такава неприлична тема, като корупцията в МВР? Ами защото в момента ставаме свидетели на поредните полицейски протести, този път срещу пенсионната реформа в системата. Част от идеята на протеста е да се спечели обществена подкрепа за каузата на протестиращите полицаи.

Такава подкрепа обаче почти няма. А и защо да има емпатия към една система, в която корупцията не просто е често срещана, а си е направо норма на поведение в някои дирекции?

Защо да подкрепяме тези, които нямат желание да се изчистят от лошите практики? За толкова години не се намери един честен полицай, който да излезе пред обществото, прокуратурата и съда и да разкаже за корупционните схеми, в които е участвал или е бил пряк свидетел… Явно такова ниво на достойнство е непосилно за родната полиция.

Само можем да се надяваме, че на някой в системата най-накрая ще му стане ясно, че повечето бюджет (а от там и добри заплати, командировъчни, униформи, оборудване и прочие) е вързан с ефективността, а няма как една система да е ефективна, когато е скована от корупция.

Обществото няма да се спечели с палаткови лагери, а с осъдени корумпирани ченгета.