Някои журналисти са за бой

Днес за пореден път българските журналисти, или по-точно – екшън репортерите, ни напомниха, че да, някои журналисти за бой.

В една трагедия, каквато е днешната катастрофа край Вакарел (тъжната равносметка: 6 загинали и 22 ранени), прекалено грозно за пореден път лъсна лешоядния глад на телевизионните репортери за драми и трагедии. Гледката на напористи журналисти с приповдигнат дух, които се бутат сред ранените и полицаите и задават нелепи въпроси, не е нещо ново. Но всеки път е отвратителна.

Да не гледаш телевизия стана толкова модерно, че скоро хипстърите ще започнат да си купуват телевизори. До голяма степен причината е в шоутата и предаванията, но журналистите също дадоха своята стабилна лепта.

Това, което правят журналистите, се гледа по-строго от това, което правят спортистите. Ако си спортист и не си вършиш нещата добре, това е разочароващо, ала някак можем да го преглътнем. Но ако си журналист и не си вършиш работата добре (или още повече – очевидно зле), това е просто отблъскващо!

На един добър журналист му трябва най-напред природно заложено любопитство към нещата. Ако нямат такова или не са си обучили такова, работата скоро им омръзва и започват да я вършат с нежелан напън или още по-зле – без никакъв. Това е свръхдразнещо и непрофесионално. Тези хора трябва да бъдат държани настрана и под внимание, защото е по-лесно да редактираш един човек, отколкото да спреш цял народ да иска да го набие.

А за това – причини много!

Рови в раните на хората

„Как се почувствахте, когато дъщеря ви умря?“ Как може да се е почувствала, за бога! Малко гладна? Изчезвай оттам!

„Ето, хората ги вадят буквално изпод автобуса. Как се почувствахте като буквално изваден буквално изпод автобуса? Ама господин полицай, оставете ни да си вършиме работата! Спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно. Спокойно.“

Прекъсва събеседника си

Много отговори изискват изясняване на контекста на ситуацията. Когато попиташ нещо интервюирания и той ти изложи детайлите около ситуацията, не го прекъсвай преди да е дал същинския отговор.
Журналистите прекъсват обикновено, защото имат време, в което трябва да се сместят. Когато още в началото започнеш да сечеш госта си на пика на отговора му, това показва само, че не го слушаш или ти е все тая. Две неща, които дразнят.

Очевидно е пристрастен

Хората казват, че хората са тъпи, но всъщност не всички хора са чак толкова тъпи. Личи си, когато имаш мнение и задаваш един и същ въпрос няколко пъти, по няколко различни начина, за да накараш човека отсреща да ти даде отговорът, който искаш. Това не е журналистика, а някаква лична свада.

Преувеличаване

През август нищо не се случва никъде, новините си текат. Заради тази оскъдица, емисиите чество включват новини от величието на „Врачанец преби заек с мотика“. И се започва:

– Тук сме пред къщата на човека, убил с мотика заек на нивата си, след малко ще говорим с него, защото той отиде да се преоблече. Припомняме ви, че заекът беше убит посредством неустановен брой удари с мотика. Мотиката е стандартна, негова собственост е на човека. Съседите твърдят, че той е спокоен и никога не е създавал проблеми… А, ето го и него, здравейте, защо убихте така този заек?

– Едеше компиро и я го намерих и го утепах.

* тук микрофонът се задържа пред лицето на човека с неизказана молба за още информация; репортерката и мъжът се гледат известно време в тишина преди тя да разбере, че заекът е изял картофите на човека и толкоз*

– А не ви ли е срам?

– Да ме е срам? – човекът не разбира връзката между преждевременната кончината на животното и чувството за срам.

И така нататък, и така нататък.

Журналистическата професия масово се облагородява от самите журналисти с аргумента, че те са носители на свободата на словото. И това е така, но трябва да припомним, че свободата на словото е, за да се изказват добре обмислени, информативни и стойностни мнения, а не каквото ни падне. Иначе за неща като АЕЦ Козлодуй ще могат да дават мнение неща като Тризначките. Сега искаме да ви покажем картинка от фейсбук, която описва магистралния журнализъм на АМ Тракия.