Когато отвратените не гласуват…

…отвратителните управляват

Любимата ми поредица от опорни точки, целящи да повишат избирателната активност. И ако досега нямам пропуснат вот, то подобни кампании стремящи се да ми вменят вина, са способни да ме накарат да пропусна ходенето до урните. Приликата с кампанията „Стани майка!“ е умопомрачаваща. „Ти си ги избра!“, „Той ти благодари“ са само част от леко променящите се лозунги. Основната идея – „Да изберем по-малкото зло“. Ами не мерси. По-малкото зло и най-малкото зло ни управляват в коалиция с по-малкото зло в ляво и по-малкото зло сред националистите и раждат глупост след глупост. Данък „Уикенд“ и данък „Пържени картофи“ са само последните два примера.

Внимание! Не призовавам към негласуване. В по-голямата част от страната има кандидати, които си заслужават. Такива, които заслужават подкрепа. Мога да дам веднага няколко примера от Реформаторския блок, от Зелените, от ГЕРБ, дори от АБВ или БСП. Тези хора не попадат в категорията „по-малкото зло“.

„То не се разбра, че има избори“

А дали виновни са само партиите? В нормален ден без извънредни събития, около 90% от новините на националните медии се правят за София, 9% за Пловдив, Варна и Бургас и останалия 1% отделя внимание на джунглата извън. В София, Бургас и Стара Загора резултата е почти ясен, в Пловдив и Варна събитията се случват под масата. Как да се разбере, че има избори?

Освен това местните избори винаги и навсякъде са един вид парадокс. Най-важните избори за хората са тези с най-малко значение за държавата. Не се заблуждавайте. Ако и държавата да не ляга и става с кандидатите за местна власт в Димитровград, Харманли и Бяла Слатина, то местните жители много добре знаят кой е кандидат, кои роднини ще уреди на работа в общината и на кои фирми ще повери зареждането на училищния стол, будката за вестници и боядисването на оградата на детската градина. В сравнение с местния „бизнес“ КОЙ е просто някакъв аматьор на национално ниво. А понякога за всеки случай „жената е от другия кандидат“.

Ама как почти ясно?

Ами така! За Бургас спор няма. Там дори Радан Кънев предрече победа на Димитър Николов и на следващите избори. Колкото до София, вие видяхте ли другите кандидати? Чухте ли от тяхната уста нещо, което заслужава повече от искрен смях? Аз не. Има няколко светли искри в листите за съветници и толкова. Проблемите на София пък са ясни на всички с изключение на самите кандидати. От най-малкото зло толкова. И един Петър Диков бонус.

А реферeндума?

Ами и референдума така. Който разбрал – разбрал. Това е смисълът на народното допитване. Който не е способен да се информира, че предстои такова, как точно според вас ще вземе информирано решение? На последния референдум питаха народа за ядрена енергетика след подробни обяснения как се рисува „Х“. Тъй че не е голяма драма колко много хора не са разбрали.

Аз лично бих гласувал с „ДА“. Защото не съм чул нито един валиден довод за „НЕ“. А в днешно време и това е много.

Българите в чужбина

Такова обобщение е много грешно, защото тези хора са толкова много и различни категории, колкото и тези вътре. Не, те не са предатели, не са и герои. Изборът им няма да бъде нито по-правилен, защото са видели как е по света, нито по-грешен, защото не познават истинската ситуация в страната. Всичко останало са опорни точки. Нещо като „Скрий личната карта на баба си“. Нещо, което смятам за изключително обидно към възрастните хора. Мога да уверя всички псевдодемократи, че моята баба за годините, в които живя в демокрация, е гласувала далеч по-мъдро от тях. А и дори да не е така, това е нейният избор и кой ви каза, че вашият е по-правилен?

Но да се върнем на българите в чужбина. Едно електронно гласуване може би ще увеличи броя на гласували сред тях с всички позитиви и негативи от това. Не, резултатите от изборите едва ли ще станат по-хубави, но със сигурност ще станат по-представителни. Това е демокрацията. Дори да не се харесва на малките ви диктаторски мозъчета.

Искам да помоля гражданските активисти и партийните такива, да решат живеещите в чужбина „ясно показали чувството си за съпричастност български граждани, за които електронното гласуване е шанс да участват по-активно“ ли са или са „категория външни наблюдатели, които са си събрали куфарите, за да живеят в спокойна среда и които дават дълбокомислени коментари, въпреки липсата на личен ангажимент за преодоляване на проблемите“. Не може това да зависи от еднаквото мнение с дадения активист.

Уважение към чуждото мнение

Което ме довежда до основния проблем на обществото според мен – липсата на уважение и търпимост към останалите. Не се разрешава различно мнение, различен вкус, различно поведение.

Дали ще става въпрос за критика към Протестна мрежа или Реформаторския блок, за гей парада, за концертите на Слави или Планета, е все тая. За бежанците да не говорим.

Ако не сте разбрали няма два цвята – черно и бяло. Има поне 50 нюанса сиво. Дори да не сте открили цветния телевизор. Иначе можем да продължим да си раздаваме билетчета за праведна журналистика, политика, която не е част от статуквото и родолюбие, гражданска активност и каквото още се сетите. Разликата между всички нас и CSI „Има ли наркотици тук“ е неоткриваема. Троловете и контра троловете са еднакви независимо дали опорните точки ни харесват или не. От един приятел го знам.

Ще завърша с едно фундаментално откритие на Саркози.

„Искам да ви кажа, че получихме шут в задника, но защото искате да обърнете масата, не слизате от колата, на която отказвате да изберете шофьор“.

Най-забавното е, че дори се разбира какво е искал да каже. Колкото до канадския премиер, на който половин България е фен от вчера, дори не е сигурно, че е най-малкото зло, но канадците си го избраха. И ще си носят последствията – добри или лоши. Българите не е зле да потърсят своя секси сладур с татуировка в листите в Несебър, Самоков или Нова Загора. Кой знае, може следващият секс символ да се крие там някъде, зад високо вдигнатия кок на Лейди Гаганица.

И не, няма значение каква ни е избирателната система, докато сами се заливаме с тролове и клетбайт. Защото в цялото крякане от блатото никой не чу интересните идеи и интелигентни решения, които някои кандидати се опитаха да предложат на вашето внимание. Губещите от това сме всички. Хубавото в цялата тази работа е, че уличните кучета все пак нямат право на глас. Защото ако можеха да гласуват…