Киев днес: огън и лед

Специален репортаж от мястото на събитието на Стюарт Уилямс от АФП Москва

Киев е една от онези столици с неочакван чар. Построен на хълмовете с изглед към Днепър, градът незабавно пленява с неговите калдъръмени улици, паркове и еклектична архитектура. Вероятно биха могли да завиждат за някои неща на Москва, например културната изтънченост. Но Киев наваксва с атракциите на един провинциален град, град, където птиците пеят в центъра на града, където времето тече в своя собствен ритъм.

Посетителите, които дойдоха в Киев за Евро 2012 очакваха да се потопят в един пост-съветски свят, някъде в Дивия изток. И останаха изненадани и възхитени.

Но в последните дни, Киев изглежда много, много различно. В украинската столица вече има нещо, което прилича на военна зона, където воюващите страни се опитват да държат своите позиции. Тази сериозна криза с несигурни резултати ще доведе до компромис между правителството и протестиращите според оптимистичните прогнози, в противен случай се очаква гражданска война, според най-лошите прогнози.

Бях в Киев на 24 ноември, денят на голямата демонстрация срещу внезапното решение на правителството, да погребе споразумението за асоцииране с Европейския съюз, под натиска на Москва.

По улиците имаше стотици хиляди хора. Атмосферата бе приятелска, множеството пее « Ukraina tse Evropa !» (Украйна е Европа). Жените с боядисаните им лица със звездите на Европа и мъжете, дошли със семействата, децата, стоящи върху раменете на родителите си. Забелязва се гняв, но по повечето лица има надежда, че мирните протести без съмнение ще са достатъчни, за да се гарантира бъдещето на страната.

Но два месеца по-късно, всичко е променено.

Бруталността на полицията и непреклонността на властите са радикализирали протеста. Желанието Украйна да се доближи до Европа бе изместено от нова цел : оставката на президента Виктор Янукович. И докато опозицията търси пътя си, екстремистката националистическа част от нея успя да поеме инициативата.

По време на традиционния протест в неделя, на 19 януари, на площад Независимост, дори речта на бившия боксьор и шампион Виталий Кличко е освиркана. За гнева на протестиращите в голяма степен е виновно гласуването в парламента, три дни по-рано, на нови сурови анти-протестни закони.

Следва впечатляваща гледка: повече от 100 000 души се събраха на един от най-големите площади в Европа.

И стана ясно, че нещо ще се случи.

Този следобяд протестиращите, които искат да превземат седалището на Парламента са спрени от полицията с цената на кървави сблъсъци. Създават се барикади на улицата Grouchevski водеща към Парламента. Нещо като фронтова линия, която между другото е все още в сила, тъй като полицията и протестиращите отказват да отстъпят.

Специални полицейски сили и по-радикалните протестиращи участват в битка с интензитет, какъвто рядко може да се види в една европейска столица, с гранати или коктейли Молотов. Впечатляващи сцени, приличащи на военни действия.

Кулминацията е достигната в сряда, 22 януари. Събудих се рано с новината, че един демонстрант е бил убит по време на сблъсъците през нощта.

През този ден на насилие, двама демонстранти бяха убити, а многобройни са ранените.

Отидох на място. Протестиращите бяха построили нова барикада от горящи гуми, образуващи завеса от черен и непрозрачен дим пред полицията. На това вече прилича Киев!

Кличко преговаря за „прекратяване на огъня“ в сектора, но в рамките на няколко часа тази нощ протестиращите подсилват техните барикади около площад Независимост. Подреждане на сняг, залят с вода, която веднага замръзва при минусовите температури. Над тези барикади опозиционни дейци с качулки.

Дори местните хора започват да се губят в този нов пейзаж.

Въпреки това в Киев животът продължава, дори и зад барикадите.

В разгара на кризата на 22 януари, повечето магазини и ресторанти в центъра на Киев са затворени, но скоро след това те възобновиха своята работа.

Кризата разкри тъмната страна на местната политика, досега до голяма степен игнорирана. Анонимни побои, отвличания и убийства. Един друг Киев.