Хиляди военни са задържани в Турция след проваления опит за преврат. Ердоган освободи над 2800 съдии и прокурори от длъжностите им, издаде заповед за арест на близо 200. Жертвите от сблъсъците в Анкара и Истанбул са 260.
Остават два големи въпроса след случилото се в петък вечер: защо се провали превратът и какво ще се случи в Турция оттук нататък.
Нунихал Синх е университетски преподавател и автор на книгата Seizing Power, която разглежда именно превратите. Книгата му се основава на интервюта и изследване и обяснява защо някои преврати успяват, а други не.
Според него провалът на пуча в Турция се дължи не на слабата подготовка на заговорниците, нито на недостатъчната им военна сила. Дължи се на това, че те не са успели да го накарат да изглежда успешен. Синх посочва, че начинът, по който се оформя образът на преврата – обикновено чрез медиите, е жизненоважен за успеха на начинанието. Ако изглежда така, сякаш превратът ще успее, то подкрепата към него се увеличава, защото никой не иска да бъде на грешната страна. Именно това според него е попречило на успеха на преврата, а сега турската демокрация ще плати цената.
Турция има историческа схема на провалените преврати
Синх посочва още, че при действията на бунтуващите се военни са загинали 265 души – това е ужасяваща цифра, но не и близка до реалната, която би последвала, ако заговорниците са използвали докрай танковете и военните си сили в Истанбул и Анкара. Те не са се борили докрай, казва Синх, а са били склонни да се предадат, дори и това да им коства обвинение за предателство.
Синх посочва, че това е често срещано при превратите. Смисълът е част от армията да превземе правителството, без да разпалва гражданска война. Те целят контрол над стабилно общество, а не такова, разкъсано от кръвопролития. Затова и за заплашени от предателства и дезертьорство в зависимост от това коя страна изглежда да печели.
Това значи, че ако лидерите на преврата в Турция бяха успели да убедят всички, че отнемат властта от президента Реджеп Ердоган и това е неизбежно, то дори неговите симпатизанти в службите за сигурност нямаше да им се противопоставят.
Най-важният начин, за да се постигне това, е да се превземат основните медии и телевизии, чрез които да се разпространява посланието за успешна смяна на властта. Това убеждава хората, че успехът вече е постигнат. Това обаче не се случи, защото президентът успя да се включи по телевизията и да се противопостави на бунта. Същото направиха и лидерите на политическите партии, включително на опозицията. Въпреки че разбунтувалите се военни успяха да поемат контрол над медии, те не успяха да ги използват ефективно.
На екран не се появи лидер на бунта, който да застане с лицето си, липсваше и истински манифест.
Какво се случва, когато превратът се провали
Вече виждаме резултата. След провал на опит за преврат, най-лошият сценарий е масова, насилствена чистка на „нелоялните сили”. Ердоган вече даде знак, че това ще се случи. Той обвини своите политически опоненти в движението на Фетуллах Гюлен и обяви чрез телевизионно обръщение, че те „ще платят висока цена за предателството към Турция”. Синх все пак посочва, че кървавите чистки след преврат са рядкост, защото не са в интерес на правителството.
Ако правителството започне да избива хора от армията, дори офицери, които не са участвали в конкретния бунт, започват да се чувстват притеснени, че правителството някой ден ще убие и тях. Това прави вероятен и нов преврат. Затова обикновено реакцията на правителството е да постави начело на армията лоялни към властта лица. Това не изключва масовото насилие, но означава, че и не е задължително Ердоган да изпълни агресивните си словесни обещания.
По-вредната последица от проваления преврат е сериозната вреда за демокрацията и дори – преминаване към авторитаризъм. Това е нещо, към което Ердоган така или иначе се стреми от години.
Досега демократичните институции бяха достатъчно силни, за да се противопоставят до голяма степен на тази цел на Ердоган. След преврата обаче това може да се промени. Ако досега президентът изглеждаше като авторитарен злодей то сега изглежда така, сякаш защитава турската демокрация.
Това е най-големият страх на всички, които наблюдават какво се случва в Турция сега. За Ердоган вече е по-лесно да предизвика конституционни промени.
Дори след преврата да са малко вероятни масови кръвопролития, но провалът му възвестява смъртта на турската демокрация и това е проблемът на дневен ред.