До скоро, за да се наслади на цялата палитра от различни физически, сексуални и психологически унижения, които той предлага, човек трябваше да влезе в порно сайт, с ясното съзнание, че рискува здравето на компютъра си, да намери жанра и да си пусне видео. Освен това, се налагаше да се крие от другите хора, тъй като гледането на порно по правило е действие, което се прави без публика, а гледането на по-особено порно си е направо неприлично. Или беше.
В порното има един жанр, наречен public humiliation. На български – публично унижение.Любителите на публичното унижение обаче вече имат споделената възможност да извършват своята духовна, или каквато желаят, мастурбация, гледайки телевизия всяка вечер в делнични дни. Част от целите на „развлекателното шоу“ VIP Brother винаги е била унизяването на участниците и със сигурност, подписвайки договор за участие, те са наясно, че ще има кофти игри, злостни интриги и упорито копаене по авторитета и самочувствието им.
В случая с Жана Бергендорф обаче VIP Brother наистина надмина себе си. Видеото вероятно ви е попаднало: няколко съквартиранти обсъждат колко е надебеляла Жана, с колко килограма се е накичила, откакто е в къщата. Ирина Сарачинова сърдечно предлага сутрин, обед и вечер да й приготвя меню с разделно хранене, за да й помогне. Дискутира се дали Жана е в период на изчистване от наркотиците. След това „големият брат“ се намесва, привиквайки певицата в изповедалнята, на което компанията се радва, като цялата постановка прилича на насилствено въдворяване в заведение за психиатрична помощ за доброто на болния. В изповедалнята гласът, който олицетворява „самия“ Big Brother, прокънтява: „Жана, изглеждаш тройна“, „Жана, от днес си на диета“ и върховното „Не, Жана, дебела си“.
В началото жертвата се обяснява как не е вечеряла и е гладна. Когато разбира, че е подложена на диета, тя дори леко се възмущава. След това плаче. А накрая, когато Big Brother й казва, че „за да види колко благосклонен е Big Brother, преди да се разреве, Той ще й позволи да изяде единия си сандвич, ама бързо, преди да е размислил“, жертвата признава, че обича насилника си. Като по учебник. За финал, тя решава, че вече не й се яде. Тук вече филмът прилича на драма за момиче, което бавно се спуска по стръмнината на хранителното разстройство.
След векове наред феминизъм, борба за правата на жените, борба срещу нереалистичните представи, които налага модната индустрия, изкарвайки на подиумите жени с височина 180 см, които тежат 40 кг, популяризиране на plus size моделите на бельо и опити за насочване на общественото внимание върху огромните, страшни проблеми на булимията и анорексията, изведнъж на телевизионния екран се появява нагледен урок по това как да смачкаме една жена в десет стъпки.
1. Притеснете я.
2. Унизете я.
3. Посочете й какви са недостатъците й и наблегнете на тях.
4. Обидете я.
5. Разплачете я.
6. Отнемете й свободната воля.
7. Сринете самооценката й.
8. Замаскирайте горните стъпки като акт на добрина и великодушие от ваша страна.
9. Вземете й всичко.
10. Върнете й малко от всичкото.
…и тя ще ви обича. Желателно е всичко това да се случва пред максимално широка публика.
„Господари на ефира“ можеха вместо да връчват „Златен скункс“ на Николай Бареков, който избяга от студиото на Жени Марчева, спасявайки се панически от друг опит за публично унижение, да дадат статуетката на гласа на Big Brother, който успя да изнесе в ефир урок по психически тормоз. Е, имаха позволението да санкционират свои колеги от същата телевизия.
А дали Жана Бергендорф заслужава да бъде защитавана, дали е „поп икона с бунтарски дух“ и музикален талант, или психически нестабилна „лоша майка“, зависима от наркотиците, е съвсем друга тема. Дали страда от биполярно афективно разстройство или е „биполярна“ по метода, по който открай време психиатричните диагнози се измъкват от учебниците и влизат в езика под формата на обиди – също.
С това предаване обаче телевизията успя да превърне зрителя в съучастник на позорно унижение, в което се доказва, че уважението към личността е отживелица. И това е отвратително.