Информацията, която излиза за Гърция, е толкова динамична, че коментарите по темата изглеждат като падането на цената на нов автомобил. Имам предвид, че в момента на публикуването им те най-вероятно вече не са актуални. Истината е, че тази динамика в ситуацията е производна изцяло на поведението на премиера Алексис Ципрас.
Как започна седмицата за гърците? Понеделник – началото на банковата ваканция. Огромни опашки пред банкоматите. Първи ден на истинската демокрация без „тиранията на кредиторите“. Никакъв договор и цунами от обвинения отправяни от гръцкото правителство към тройката. Вторник – втори ден на истинската демокрация. Опашки и пред бензиностанциите. Всичко се плаща в кеш. Хората са тотално изнервени. Ципрас публично обяви, че ще гласува с „не“ на референдума. Впрочем, какъв е въпросът? Какво питат управляващите гръцкия народ? Става въпрос за ново споразумение с кредиторите или става въпрос за продължаване на членството в еврозоната? Този тактически ход на Ципрас бе най-абсурдното нещо, което можеше да измисли в такъв инфарктен момент и бе поредното доказателство за европейците, че на него не може да се има никакво доверие.
„Ако премиерът на страната се опита на проведе референдум за членството на страната в еврозоната и мерки за напускането й, това ще доведе до колапс на икономиката, ще банкрутира цялата държава, преди хората изобщо да си кажат мнението по въпроса. Това няма да бъде референдум, това ще бъде опасна игра на зарове за нашата страна.“
Знаете ли на кого са тези думи? На Алексис Ципрас от 2011 година. Коментарът е излишен.
От ЕК искат да научат едно-единствено нещо и пледират въпросът да бъде кратък и ясен: „За“ или „против“ членството на Гърция в еврозоната?“ Точно това не иска Ципрас. Единствената му цел е да постави гръцкия народ в ролята на заложник в процеса на преговори с кредиторите.
Във вторник хората, подкрепящи споразумението с кредиторите, организираха протест въпреки дъжда. Както казва участник в митинга за референдума: „Имам чувството, че се намирам пред две врати. Трябва да избера една от двете, но никой не ни казва какво има зад тях.“ Да, гърците трябва да изберат разума в посока на оставането в еврозоната, но политическата пропаганда се е задействала с пълна сила.
Появиха се и първите анекдоти: „Грък влиза в хлебарницата, за да си купи хляб. Как ще платите: в брой или с карта? – пита продавачът. Той отговаря: „С референдум.“
В сряда нещата все повече започват да се влошават и замириса на продоволствена криза. Някои лекарства вече са на изчезване от аптеките. Ципрас апелира за трети спасителен план. Първи наченки, че напереността му започва да изчезва. Европа е готова да преговаря, но ще изчака резултата от референдума. Ах, този референдум! Ципрас вече дълбоко съжалява за инициативата. Кофти номер се получи. Да използваш пряката демокрация в опит да прикриеш политическата си несръчност наистина е кофти номер. Европа отново е смекчила условията си за сключване на поредното споразумение. Нова информация, че Ципрас щял да го прочете. Наистина ли? Това е нещо съвършено ново! Ципрас ще прочете предложението на европейците, а няма да им навира в носа собствения си популизъм. Пазарите реагираха незабавно. Германският борсов индекс се изстреля с 2% в сряда само защото Ципрас ще прочете поредното европейско предложение.
Малко вероятно е кредиторите да подпишат ново двeгодишно спасително споразумение. Знаете ли защо? Защото след него ще последва същият сценарий за ново двегодишно спасително споразумение. Не става! Такова споразумение ще трябва да премине за одобрение през Бундестага в Германия. Дали това не означава нови 600 евро, които плати всеки един германец за предишното спасително споразумение. Струва ми се, че най-добре е самият Ципрас да обясни това на германците от трибуната на Бундестага. Убеден съм, че никой няма нито да го освирка, нито да го обижда. Нали си спомняте как посрещнаха канцлера Меркел в Гърция?
Гърците изтеглиха до този момент над 100 млрд. евро от банките си. Някак си това поведение не се получава логично. От една страна, подкрепят СИРИЗА, а от друга – всеки спасява каквото може и както може. Интересно ми е да разбера дали Ципрас си е изтеглил парите в брой и как плаща сметките си? Гарантирам, че не е с референдум. Ах, този референдум!
Към сряда вече ми се струва, че между „да“ и „не“ на референдума Ципрас май че вече избира „ДЕ“. Все пак е стъпка в „правилната посока“. Нали така?
Европа ще спаси Гърция. След „няколкодневната демокрация“ без поробителките кредитори, май че вече и гърците го искат. Ципрас иска да оцелее. Всячески и с цената на всичко. Чудно ми е как някои родни политици изразяват някакво мазохистично преклонение спрямо неговата твърдост.
Гърция ще се върне по пътя на реформите. След референдума обаче. Представяте ли си как ще отворят гръцките банки следващия понеделник, ако гърците гласуват с „не“? Просто няма да отворят. Ще започне втората седмица на „истинската демокрация без кредитори“. Искрено не го пожелавам на южните ни съседи. Ако Ципрас бе отменил референдума до края на седмицата, щеше покаже невероятен политически кураж. Той просто здраво оплете конците за сметка на гръцкия народ.
Гърция ще остане в еврозоната. Става въпрос за много по-сложна геополитическа игра отколкото мятането на СИРИЗА. Мястото на Гърция е в Европа, там, където е била винаги в исторически план. В противен случай какво е бъдещето й. Може би Евразия? Възможно ли е да вирее в главата на Ципрас такава идея? Надали. Дълговете навсякъде трябва да се връщат… с лихвите.
Ципрас се опитва да представи пред гърците, че ако след референдума преобладава „не“, това ще развърже ръцете му по време на преговорите с кредиторите. Абсолютен популизъм.
Финансовият ежедневник „Уолстрийт джърнал“ цитира г-н Антонополус, живеещ в Артемида, източно от Атина: „Аз ще гласувам „за“ оставане в еврозоната, въпреки че в личен план ще страдам повече, ако Гърция подпише сделката с кредиторите. Ако се върнем към драхмата, ще стане тотална катастрофа за всички.“ Колкото повече гърци мислят по този начин, толкова хаосът и мъката на хората ще бъдат по-малко. Остава и самият Ципрас да го осъзнае.
Европа може да изчака още няколко дни. Тя е готова да приеме всякакво решение, но в края на краищата няма да изостави южната ни съседка.
Текстът е публикуван на www.bissermanolov.com