shareit

Как ни минаха китайците…

| от |

Трябва пот, за да свършиш работата, но за да я критикуваш, е нужна само малко слюнка.”

Kитайска поговорка

Докато се чудим как да стигнем американците, китайците отдавна ни задминаха. Във вторник стана ясно, че българите работят за по-малко пари отколкото колегите им в някои провинции на Китай.

За сравнение: минималната месечна работна заплата в Китай е 264 долара. Българската минимална работна заплата, въпреки че бе увеличена до 340 лв. на месец, при средния курс на долара е равна точно на 206 долара и 24 цента. За да стигнем китайците, минимална заплата у нас трябва да стане 397 лв. Всъщност най-ниското възнаграждение в България е по-малко и от това в страни като Тайланд (240 долара), Малайзия (297 долара) и Филипините (329 долара).

Така ерата на евтиния труд в Китай приключи и там вече няма да е меката на експлоатацията. Много вероятно е България да стане новият Китай, а българите да тръгнат на гурбет към Азия.

Истината е, че възходът на трудоваците в Китай бе обявен от списание „Times” още през 2011 година. Само за период от 2009 до 2011 година разходите за заплати на американските инвеститори там се бяха повишили с почти 50%. Работниците все по трудно се хващали да бачкат за жълти стотинки, активно търсели алтернативи и така само за още две години притокът на чужди инвеститори се сви с 43%. Факт е, че 20-годишният икономически възход на Китай се дължеше именно на нископлатената работна ръка – население от 1.3 милиарда души, което се продава на безценица, за да оцелее. Правилата се промениха. Но как се случи това?

Според Хелън Киао, главен икономист на Goldman Sachs в Хонконг, през последното десетилетие реалните заплати на работниците в производството в Китай са се повишавали с близо 12% годишно. Това е резултат от двуцифрения ръст на икономиката, подхранвана от трескав строеж на инфраструктура и недвижими имоти и неутолимата жажда за китайски износ към развития свят. Освен това през 2014 година китайското правителство е повишило минималната заплата с 14-21%, за да „засипе” разширяващата се пропаст между богатите и бедните в петте най-големи провинции.

Правителството се интересува

Сред целите на китайското правителство е поне 13% годишен ръст на минималната заплата до края на 2015 година. Повишаването на заетостта е основен приоритет в икономическия план на страната за 12-та петилетка. През 2000 г. средната заплата в Китай е била 36% от тази в Америка. В края на 2010 г. е вече 48%, а към 2015 ще е 69%. В момента минималната работна заплата в Китай варира месечно между 870 юана (140 долара) в Чунцин и 1500 юана (240 долара) в Шънджън. Китайското правителство винаги е било чувствително по въпросите на заетостта заради опасения за социални вълнения. То не признава съществуването на безработица от края на 90-те години на ХХ век и не публикува данни за нивото ѝ.

За сравнение у нас Министерството на финансите не залага увеличение на минималната работна заплата в Бюджет 2015 г., но прогнозира такова за 2016 г. и 2017 г., когато заплащането трябва да нарасне до 360 и 380 лв.

Протестите

Стремежът към по-високи заплати, ограничаван през последните 20 години, предизвика поредица от шумни профсъюзни протести през 2014 година. Недоволството на работниците бе причина за 14 самоубийства във фабриката на Foxconn, производител на продукти като Apple iPad.

И в България също се случват протести, но те са по-скоро индивидуални на принципа „след дъжд качулка”. Отнасят се до определени групи работници, до неизплатени заплати, но рядко са в подкрепа на принцип за всеобщото благо и повишаването на заплатите като цяло.

Китай забогатява

Вероятно най-важният ефект от повишаването на заплатите в Китай е осигуряването на повече средства в джобовете на хората, което е в интерес на всички – и най-вече на основните търговски партньори на Пекин. Те спешно се нуждаят от повишаване на потреблението в Китай. Колкото и високите заплати да са във вреда на износители, процесът е неизбежен резултат от забогатяването на Китай и стабилната му валута. Затова и 75% от търговците заявяват, че производството им в Китай е предназначено за китайския пазар. Така започва цикълът на затварянето на китайското производство.

Докато Китай просперира, България бележи дефицит от 3.7 на сто, който няма откъде да се покрие, освен от друг източник – разбирайте дълг. Калфин отбеляза, че тази година България трябва да плати седем милиарда лева дълг, догодина – два милиарда, а през 2017 г. – три милиарда лева. За забогатяване и дума не може да става.

Възход на провинциите

По-високото заплащане подобри условията в западната част на Китай, където властите отдавна се опитваха да насърчават инвестициите. През последната година много интернационални и китайски фирми се разшириха или преместиха във вътрешността, където работната ръка още е евтина. Намират си добре платена работа близо до дома си, вместо всяка година да се местят на изток, за да живеят във фирмено общежитие далеч от семействата си. Тази тенденция се разви след 2008 година, когато глобалната финансова криза временно блокира китайския износ на Запад.

Централизацията на финансовия ресурс в България е проблем, за който отдавна само се говори. Огромната пропаст между София и провинцията зее страшно. Видин продължава да бъде регионът с най-ниски възнаграждения. Дори и в големите градове вече се намира трудно работа, безработицата поглъща и обезлюдява. Говоренето продължава.

Обратно към корените

Едно от последните изследвания на Boston Consulting Group стига до извода, че по-голямата част от производствените дейности се завръщат в САЩ. Същевременно китайците затварят пазара си като се концентрират върху производството на продукция и услуги в полза на местното население. Страни като Камбоджа, Лаос, Индия и Виетнам поемат най-нископлатения труд, който китайците игнорират.

В България се наблюдава по-скоро обратната тенденция. Страната бе класирана на първо място като аутсорсинг дестинация за офис дейности в Европа. Западните фирми се възползват от факта, че разходите за работна сила и данъците са далеч по-ниски. Наемите са ниски, средната заплата в България е около 6 пъти по-ниска от тази в САЩ или Великобритания и три пъти по-малка, отколкото в централноевропейските страни, например Чехия. Официална статистика на Евростат сочи, че през 2011 г. средното почасово възнаграждение в България е било едва 3,5 евро. Това е едва 15% от средното за ЕС, където печелят по 23,1 евро на час. Дори в Румъния заплатите са по-високи от българските – там плащат средно по 4,2 евро на час. Така България бе наречена „Силиконовата планина” на Балканите – сравнение, което може да бъде тълкувано пряко и метафорично.

В този ред на мисли вече не е изненадващ и фактът, че Китай стана номер 1 в света по производство на автомобили. И докато премиерът Бойко Борисов се моли за поне едно заводче за коли у нас, Китай надмина по производство на коли всички страни от Европейския съюз и се превърна в азиатската „Обетована земя”.

 
 
Коментарите са изключени за Как ни минаха китайците…

Как ни минаха китайците…

| от |

Трябва пот, за да свършиш работата, но за да я критикуваш, е нужна само малко слюнка.”

Kитайска поговорка

Докато се чудим как да стигнем американците, китайците отдавна ни задминаха. Във вторник стана ясно, че българите работят за по-малко пари отколкото колегите им в някои провинции на Китай.

За сравнение: минималната месечна работна заплата в Китай е 264 долара. Българската минимална работна заплата, въпреки че бе увеличена до 340 лв. на месец, при средния курс на долара е равна точно на 206 долара и 24 цента. За да стигнем китайците, минимална заплата у нас трябва да стане 397 лв. Всъщност най-ниското възнаграждение в България е по-малко и от това в страни като Тайланд (240 долара), Малайзия (297 долара) и Филипините (329 долара).

Така ерата на евтиния труд в Китай приключи и там вече няма да е меката на експлоатацията. Много вероятно е България да стане новият Китай, а българите да тръгнат на гурбет към Азия.

Истината е, че възходът на трудоваците в Китай бе обявен от списание „Times” още през 2011 година. Само за период от 2009 до 2011 година разходите за заплати на американските инвеститори там се бяха повишили с почти 50%. Работниците все по трудно се хващали да бачкат за жълти стотинки, активно търсели алтернативи и така само за още две години притокът на чужди инвеститори се сви с 43%. Факт е, че 20-годишният икономически възход на Китай се дължеше именно на нископлатената работна ръка – население от 1.3 милиарда души, което се продава на безценица, за да оцелее. Правилата се промениха. Но как се случи това?

Според Хелън Киао, главен икономист на Goldman Sachs в Хонконг, през последното десетилетие реалните заплати на работниците в производството в Китай са се повишавали с близо 12% годишно. Това е резултат от двуцифрения ръст на икономиката, подхранвана от трескав строеж на инфраструктура и недвижими имоти и неутолимата жажда за китайски износ към развития свят. Освен това през 2014 година китайското правителство е повишило минималната заплата с 14-21%, за да „засипе” разширяващата се пропаст между богатите и бедните в петте най-големи провинции.

Правителството се интересува

Сред целите на китайското правителство е поне 13% годишен ръст на минималната заплата до края на 2015 година. Повишаването на заетостта е основен приоритет в икономическия план на страната за 12-та петилетка. През 2000 г. средната заплата в Китай е била 36% от тази в Америка. В края на 2010 г. е вече 48%, а към 2015 ще е 69%. В момента минималната работна заплата в Китай варира месечно между 870 юана (140 долара) в Чунцин и 1500 юана (240 долара) в Шънджън. Китайското правителство винаги е било чувствително по въпросите на заетостта заради опасения за социални вълнения. То не признава съществуването на безработица от края на 90-те години на ХХ век и не публикува данни за нивото ѝ.

За сравнение у нас Министерството на финансите не залага увеличение на минималната работна заплата в Бюджет 2015 г., но прогнозира такова за 2016 г. и 2017 г., когато заплащането трябва да нарасне до 360 и 380 лв.

Протестите

Стремежът към по-високи заплати, ограничаван през последните 20 години, предизвика поредица от шумни профсъюзни протести през 2014 година. Недоволството на работниците бе причина за 14 самоубийства във фабриката на Foxconn, производител на продукти като Apple iPad.

И в България също се случват протести, но те са по-скоро индивидуални на принципа „след дъжд качулка”. Отнасят се до определени групи работници, до неизплатени заплати, но рядко са в подкрепа на принцип за всеобщото благо и повишаването на заплатите като цяло.

Китай забогатява

Вероятно най-важният ефект от повишаването на заплатите в Китай е осигуряването на повече средства в джобовете на хората, което е в интерес на всички – и най-вече на основните търговски партньори на Пекин. Те спешно се нуждаят от повишаване на потреблението в Китай. Колкото и високите заплати да са във вреда на износители, процесът е неизбежен резултат от забогатяването на Китай и стабилната му валута. Затова и 75% от търговците заявяват, че производството им в Китай е предназначено за китайския пазар. Така започва цикълът на затварянето на китайското производство.

Докато Китай просперира, България бележи дефицит от 3.7 на сто, който няма откъде да се покрие, освен от друг източник – разбирайте дълг. Калфин отбеляза, че тази година България трябва да плати седем милиарда лева дълг, догодина – два милиарда, а през 2017 г. – три милиарда лева. За забогатяване и дума не може да става.

Възход на провинциите

По-високото заплащане подобри условията в западната част на Китай, където властите отдавна се опитваха да насърчават инвестициите. През последната година много интернационални и китайски фирми се разшириха или преместиха във вътрешността, където работната ръка още е евтина. Намират си добре платена работа близо до дома си, вместо всяка година да се местят на изток, за да живеят във фирмено общежитие далеч от семействата си. Тази тенденция се разви след 2008 година, когато глобалната финансова криза временно блокира китайския износ на Запад.

Централизацията на финансовия ресурс в България е проблем, за който отдавна само се говори. Огромната пропаст между София и провинцията зее страшно. Видин продължава да бъде регионът с най-ниски възнаграждения. Дори и в големите градове вече се намира трудно работа, безработицата поглъща и обезлюдява. Говоренето продължава.

Обратно към корените

Едно от последните изследвания на Boston Consulting Group стига до извода, че по-голямата част от производствените дейности се завръщат в САЩ. Същевременно китайците затварят пазара си като се концентрират върху производството на продукция и услуги в полза на местното население. Страни като Камбоджа, Лаос, Индия и Виетнам поемат най-нископлатения труд, който китайците игнорират.

В България се наблюдава по-скоро обратната тенденция. Страната бе класирана на първо място като аутсорсинг дестинация за офис дейности в Европа. Западните фирми се възползват от факта, че разходите за работна сила и данъците са далеч по-ниски. Наемите са ниски, средната заплата в България е около 6 пъти по-ниска от тази в САЩ или Великобритания и три пъти по-малка, отколкото в централноевропейските страни, например Чехия. Официална статистика на Евростат сочи, че през 2011 г. средното почасово възнаграждение в България е било едва 3,5 евро. Това е едва 15% от средното за ЕС, където печелят по 23,1 евро на час. Дори в Румъния заплатите са по-високи от българските – там плащат средно по 4,2 евро на час. Така България бе наречена „Силиконовата планина” на Балканите – сравнение, което може да бъде тълкувано пряко и метафорично.

В този ред на мисли вече не е изненадващ и фактът, че Китай стана номер 1 в света по производство на автомобили. И докато премиерът Бойко Борисов се моли за поне едно заводче за коли у нас, Китай надмина по производство на коли всички страни от Европейския съюз и се превърна в азиатската „Обетована земя”.


Кристина Димитрова

 
 
Коментарите са изключени за Как ни минаха китайците…

Повече информация Виж всички