КАК ДА: изхарчим рекордния джакпот най-разумно

Всички чакаме да спечелим от лотарията, а някои дори пускат фишове. Рано или късно ще спечелим, това е лесно. Но след като спечелим 10-те милиона какво? Труден въпрос, нали? Мислех усърдно по темата и се оказа, че не е чак толкова трудно да вземеш най-добрите решения за бъдещето на своя капитал. Първо трябва да вземеш предвид живота и кое е най-ценно в него. След това всичко се нарежда автоматично.

Моментално забравяме за всякакви дарения и подаяния. „Но, Мартине, всички даряват на някаква кауза“. Супер, значи има кой да се грижи за каузите.

Къщи, апартаменти, хижи, такива неща – не. Ако си милионер и имаш време да се прибираш вкъщи, не си харчиш парите добре.

Но ще си купя 2 ферарита и една лада. Едното ферари ще ми е за каране, а другото – да плача в него, защото едно от задълженията ми на богат е също да плача. Първо ще тръгвам да плача в ладата, после ще си казвам: „По-добре да плачеш във ферари, отколкото в лада“ и ще сменям. Втората ми кола за каране ще е по-икономична. Ще си купя паяк и ще икономисвам от синя зона. Даже като се замисли човек… Като си купиш паяк, на практика имаш всяка кола, която искаш.

Ще си наема човек и ще му плащам заплата. Този човек ще използвам за всякакви неща. Например, всеки път, когато ида на църква, той тайно трябва да организира потушаването на 2 горски пожара и осиновяването на 10 сирачета. Така ще ме канонизират, а на ферарито ще мога да му викам тотомобил. Другата работа на наетия ми служител ще е да постигне това, което аз винаги съм искал, но никога няма да постигна. Няма да развалям децата си с болни родителски амбиции. Искам да спечели Уимбълдън, да научи 10 езика, да пребие един Мариян, да спре да пуши, да направи революция в образователната система и да води новините с Ани Салич, ама през 2006 година.

Разбира се, ще оправя държавата – вече ще съм богат и имам това право. Тайно ще изкупя всички билетчета за градския транспорт. Така, докато хората се усетят да си извадят карти, вече ще са ги глобили 5-6 пъти. По 40 лева – 200 лева на калпак. Че на мен ще ми вдигнат паметник така!

Също ще е яко да си купя нещо, което никой не си е купувал. Празник, например. Ще си купя Никулден и ще го правя каквото си искам. Тая година Никулден ще празнуват само Ивановците! И шаранът ще се пълни с толумби.

А накрая ще си оставя 5 лева да пусна тото, че е сиромашия…