shareit

Източноевропейците се прекланят пред Путин

| от |

Джексън Дийл, в. „Вашингтон пост“

За да се схване как Владимир Путин напредва с кампанията си да промени порядъка в Европа след студената война трябва да се гледа отвъд източна Украйна, където Кремъл е зает със създаването на държава-марионетка.

Пък и Украйна, както президентът Барак Обама обича да посочва, не е член на НАТО – която организация разшири управлението на западната сигурност и демокрация до десетина страни, които преди бяха доминирани от съветската диктатура.

Да помислим за Унгария, член на НАТО, чийто министър-председател наскоро нарече Путин политически модел, достоен за следване. Или Словакия, друга натовска страна, чийто премиер от левицата свърза възможното разполагане на войски на НАТО в неговата страна със съветската инвазия от 1968 г. Или друг член на НАТО като Чешката република, чийто министър на отбраната направи подобно сравнение и където правителството се присъедини към Словакия и Унгария в битката със санкциите на ЕС срещу Русия. Или Сърбия, член на натовското „партньорство за мир“, която покани Путин да посети Белград този месец за военния парад в чест на 70-та годишнина от „освобождението“ на града от Червената армия. После имаме Полша, която доскоро беше водеща сила в усилията вътре в НАТО и Европейския съюз за подкрепяне на обсаденото прозападно украинско правителство и наказване на агресията на Путин. Този месец новият й премиер Ева Копач нареди на новия външен министър спешно да преразгледа своята политика. Както писа „Уолстрийт джърнъл“ тя казала пред парламента, че е загрижена от „изолация на Полша“ в рамките на Европа, която може да настъпи поради поставянето на „нереалистични цели“ в Украйна.

Обама се поздравяваше сам себе си за това, че е начело на „единен отговор“ от страна на Запада, който, както той твърди, е поставил Путин в изолация. В действителност голяма част от алианса тихичко е започнала да се покланя на Москва. Тези правителства правят това отчасти по икономически причини – зависещи от Русия както за енергийни източници, така и като пазар за техни експортни стоки те се притесняват от последиците от засилващите се санкции.

Но някои изглежда започват да увъртат около своята сигурност и идеологически залози. Те са разбрали, че не си струва тестване дали съобщената заплаха от Путин за нахлуване в страни от бившия съветски блок е истина – или дали водената от Обама НАТО наистина ще дойде да ги защитава. Защо в противен случай ще се стигне до изпреварващата позиция, която изказа чешкият премиер Бохуслав Соботка, по чиито думи страната му не би желала войски на НАТО да бъдат изпращани в Полша и Прибалтийските страни като възпиращ Русия фактор.

Соботка беше надигран от Роберт Фицо от Словакия, бившият комунист, който след като отхвърли войските на НАТО с отказ на призива на Обама за увеличаване на разходите за отбрана, нарече санкциите срещу Русия „самоубийствени“ и „безсмислени“. Но и тази позиция на Фицо изглежда слаба в сравнение с речта в края на юли на Виктор Орбан от Унгария, който описа Русия като пример за това как „ние изоставихме либералните методи и принципи на организиране на обществото, тъй като либералните ценности /в Съединените щати – бел. ред./ днес обединяват корупция, секс и насилие „.

Ако това е „единен отговор“, той изглежда дирижиран по-скоро от Путин, отколкото от Обама. „Някои политици от Централна Европа изглежда се колебаят дали да не останат извън мониторите на радарната установка – да не говорят и да не превръщат страните си в мишена за яростта на Путин или да предразположат Путин, така че да бъдат в по-добри води от другите съюзници, когато морето се успокои“, ми каза Деймън Уилсън, вицепрезидент на Атлантическия съвет. „Въпросът за много политици би бил как да оцелеят, когато руснаците се върнат, по-злобни от всякога … а американците са отдалечени и достъпни само за истински обаждания на телефон 911. “

Забележителното е, че люлеенето в Източна Европа идва само десетилетие след голямото разширяване на НАТО през 2004 г. и горе-долу след същото време, когато Полша и Чехия с благодарност и ентусиазъм подкрепиха американската инвазия в Ирак. Какво стана? Както намеква Робърт Колсън от радио Свободна Европа, един отговор може да бъде открит в „откритото писмо“, изпратено от политически лидери и интелектуалци от тези страни до Обама през юли 2009 г., когато – по време на първата му година в Белия дом, той започна „нулиране“ на връзките с режима на Путин. „Много американски официални лица сега са стигнали до извода, че нашият регион е определен веднъж завинаги“, гласи писмото. „Подобно мнение е преждевременно.“/БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Източноевропейците се прекланят пред Путин