Хилари Клинтън – неизбежната кандидатка

Д-р Джейсън Джонсън, професор по политическа наука в Колежа Хиръм, Охайо

Почти никаква изненада за всеки политически наблюдател беше, че бившата първа дама, американски сенатор и държавен секретар обяви, че се състезава за номинирането от Демократичната партия /ДП/ за президент.

Хилари направи публично достояние намерението си да се кандидатира за президентския пост още след като съпругът й слезе от него през 2000 г. През 2008 г. Клинтън участва като „неизбежен кандидат“, но загуби номинацията в полза на Барак Обама, който стана президент. По прищявка на политическата ирония пътеката на Клинтън към Белия дом е по-ясна, по-сигурна и по-предвидима през 2016 г., което е известно и на нея и на предизборния й екип. Сега тя се състезава като кандидат, който има да свърши много работа и да изгради доверие преди да успее да получи поста.

Днес Съединените щати са много по-различно място, отколкото бяха през 2008 г. в политическо, демографско и икономическо отношение, което прави решението на Клинтън да се надпреварва отново не само предвидимо, но и отражение на времето. Когато тръгна към изборите през 2008 г., американската общественост беше гневна поради войната в Ирак, икономиката се намираше в състояние на свободно падане, под въпрос беше афроамериканският вот, както и въпроси за брака между гейове, а легализиране употребата на марихуана за левицата беше все още източник на несъществена загриженост.

Сега икономиката се подобри, афроамериканците печелят повече гласове от всяка друга демографска група в Съединените щати на няколко последователни избора, а гей браковете, както и марихуаната вече са законни в над половината щати. Променливите в политиката на всички нива на практика са благосклонни към Хилари Клинтън.

Перспективите

Няма сериозни предизвикателства за Хилари да спечели номинацията на ДП за президент през 2016 г. Тя всъщност е убедила сенатора от Масачузетс Елизабет Уорън да не се надпреварва; губернаторът на Мериленд Мартин О`Мали няма достатъчно пари, за да бъде сериозна заплаха, дори и вицепрезидентът Джо Байдън спокойно е решил какви намерения има след напускането на Белия дом от Обама. За разлика от 2008 г. Клинтън няма да се сблъска с неочаквани предизвикателства, някакъв суров талант или потенциални изгряващи звезди, които я свалят от нейния ясен път да спечели номинирането на демократите. Същото в по-голяма или по-малка степен се отнася за нейните потенциални конкуренти. Няма кандидати от републиканците, които имат нивото на жизнен опит, способност за набиране на средства и познаваемост на името, каквито тя слага на масата. Двамата водещи в надпреварата от Републиканската партия – Джеб Буш /брат на президента Джордж У. Буш/ и Скот Уокър губят от Клинтън в почти всяко проучване, проведено до днес.

И така след въпросите в нейна полза, и относителните предимства пред потенциалните й съперници както демократи, така и републиканци, кои са основните препятствия към президентството за Клинтън? Защо тя няма отново да се надпреварва в ролята на „инвестиционен“ кандидат?

Вихрушките на историята

В структурно отношение, въпреки че пейзажът е по-коварен, историята не е на нейна страна и там има много неща, изложени на риск. Републиканците контролират Камарата на представителите, Сената и мнозинството от губернаторските постове, по-специално в ключови за кампанията щати като Флорида, Охайо и Северна Каролина. В допълнение към това Клинтън ще се опита многократни исторически или поне близки до това определение стъпки сега със стартирането на това домогване. На първо място с това, че тя се опитва да стане първата жена-президент на САЩ, което е малко по-исторически важно от това за първи път демократ да наследи демократ на президентския пост от близо 70 години.

Обикновено след два мандата на една партия начело на Белия дом американците са склонни да търсят промяна, независимо от обстоятелствата в страната. Клинтън ще управлява срещу силните ветрове на историята с опитите си да докаже на американците, че е добре за страната демократите да спечелят три президентски избори един след друг.

Но отвъд това нейната победа през 2016 г. е задължителна за здравето на ДП. След като републиканците контролират Камарата на представителите и Сената ако спечелят и Белия дом през 2016 г. те ще демонтират всяко отделно политическо постижение на администрациите на Клинтън и Обама през техните първи 100 дни.

Въпреки всичко това Клинтън има по-добри шансове да спечели от 50/50. По политически въпроси, както вътрешни, така и международни, Клинтън предлага подход, който изглежда е подкрепян от повечето американци, за разлика от платформата на Републиканската партия. Тя е за по-агресивна политика по отношение на Ислямска държава и се хвали с по-здрави връзки с Израел, особено с премиера Бенямин Нетаняху, отколкото е имал Обама. Постът държавен секретар й даде възможност да изгради множество връзки по света за изглаждане на икономическите и дипломатически напрежения, което ще я направи да изглежда по-президентски от останалите кандидати.

Крайният резултат

Хилари Клинтън, както показа във видеото, с което огласи началото на кампанията си, планира да спечели с коалиция от млади хора, самотни жени, малцинства, общността ЛГБТ /лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални/и свои идеологически съюзници, които, когато са мотивирани, показват способността да проведат национални избори отвъд всякакви възможности, които могат да изградят републиканците. И още тя е много по-полярна и обичана, от който и да е потенциален републикански кандидат, особено Джеб Буш и Скот Уокър.

Въпреки вниманието, което пресата обръща на нейните „скандали“ с Бенгази и имейлите й като държавен секретар, това не привлече вниманието на американската общественост. Клинтънови, както Хилари, така и Бил, са били обкръжени от скандали в течение на години и това никога не им е пречело да печелят постове. И този път няма да е по-различно.

Изборите през 2016 г. ще са най-дългите и най-скъпи в американската история и в целия процес ще има обрати, които ще поставят под въпрос кого или какво иска страната. Но като цяло, изглежда, ще има една константа. Клинтън се научи от грешките си през 2008 г., тя повече не взима за сигурно, че Америка просто ей така ще я постави в Белия дом. И това, че нейният път сега е по-ясен от преди, ще помогне на тази по-умна и по-малко неизбежна Клинтън може би в крайна сметка да превземе позицията, в която тя се е втренчила като в нейна собствена още през 1992 г. /БГНЕС