Българският Борат във Facebook
„Аз съм Българин и дойдох само за да видя просташките коментари на други Българи!“
Гледали ли сте филма „Борат“? Мисля, че целият смисъл на текста ми се изчерпва с този въпрос. Нека все пак да започнем от там, че възпитано или не, в коментарите се казаха много смешни неща. Например шегата, че ще санират блока на Григор, за да не се излагаме пред чужденците.
Във филма „Борат“ е показана сходна добродушна нискокултурност. Заради нея Борат не може да се адаптира към новата си среда и успешно се излага пред чужденците, ерго успехът на филма. Освен че човек трябва да се развива интелектуално и да бъде скромен, и да се адаптира бързо, и т.н, и т.н. трябва да отбележим, че чужденецът не е свещено животно. Не трябва пред него да не се излагаш повече, отколкото пред хора, които се е случило да са родени по-близо до теб. Химнът не те прави различен човек.
Коментарите под снимките на Никол Шерцингер във Facebook могат да се разделят на два лагера. Едните са „Леле, леле, ей сега!“, а другите – „Ама недейте!“
Като изключим няколко попадения, голяма част от реакциите са плява – спонтанен, неграмотен, душмански израз на кеф и густо. Никол Шерцингер вероятно е видяла и по-непоносими неща, че това да ѝ направи такова впечатление, каквото си представяме.
От другата страна са „пъдарите“, хората, които се опитват да омилостивят, да бавят стадото. Да кажеш на голям човек „Дръж се възпитано“, е все едно да му кажеш „Бъди образован“, „Спри да хълцаш“ или „Говори японски“. С други думи – изисква се дълъг процес на работа по въпроса, преди да се радваме на положителни резултати.
Затова реакцията на „пъдарите“ е точно толкова импулсивна и наивна, колкото и на стадото.
„Ох, сега Гришата като я почне тая!“, „Не говорете така, срам ме е от вас“, „А, добре, прощавайте, не си дадох сметка, но сега си давам, защото някой в интернет ми направи забележка.“ Как ви звучи тоя разговор? Съвсем реален, предполагам.
Цялата неразбория не е от комплекси, а защото сме малка държава и големите батковци и какички изглеждат недостижими.
„Защо ни е страх, че ще се изложим“ е въпрос от ранга на „Защо не ходим голи“. Излагането по принцип е негативно събитие. Обичайно е да се притесняваме дали някой с власт, тежест и статут може да реши по каквато и да е причина, че ние не сме достатъчно стойностни.
Особено ако родителите ни са викали по нас „да не дивеем, че ги излагаме“.
Градушката по Шерцингер не е нито комплекс, нито национална черта. Тя, за щастие, е глупост. Човешка, малодушна, дори малко трогателна глупост. Това е успокояващо, защото не е генетично, не е в почвата, не са ни го напръскали рептилите със самолет от небето. Просто някой като малък е ходил да рита топка повечко вместо да чете. Ура!
А ние можем само да се радваме за Григор и успешната му кариера, защото „музикант къща не храни“.
